Банкеръ Daily

Новини

Правителството ще изпълни 7 решения на Европейския съд по правата на човека

Правителството ще изпълни решенията на Европейския съд по правата на човека по седем жалби срещу България.
По първото дело – „Колеви срещу България”, е отсъдено, че българската държава е нарушила Европейската конвенция за правата на човека, гарантираща правото на живот.
Жалбоподател е българският гражданин Николай Колев. След смъртта му през 2002 г. като жалбоподател и в делото встъпват съпругата и двете му деца. През юни 2001 г. той е задържан по обвинение в незаконно притежание на наркотици и огнестрелно оръжие. ЕСПЧ отбелязва, че член 5 ал. 3 изисква арестуваното лице своевременно да бъде изправено пред съдия или съдебен служител, като целта на тази гаранция е предотвратяване на малтретирането и неоправданата намеса в личната свобода. Съдът счита, че чрез забавяне изправянето на г-н Колев пред съдия в продължение на пет дни и осем часа без никаква причина, прокурорите са извършили произволно деяние, несъвместимо с техните задължения по силата на член 5 §3 от Конвенцията. По чл. 5 §1 Съдът отбелязва, че с окончателно решение от 30 април 2002 г. Върховният касационен съд постановява, че наказателното производство срещу г-н Колев е недопустимо от самото начало, тъй като той се е ползвал с имунитет от съдебно преследване по всяко време. Това представлява признание, че лишаването от свобода на г-н Колев е било противозаконно съгласно вътрешното право. По чл. 5 §4 на Конвенцията Съдът отбелязва, че жалбата, която е била подадена на 7 август 2001 г., е била разгледана на 13 септември 2001 г. и счита, че срокът от 36 дни не отговаря на изискването за „произнасяне на съда в кратък срок”.
На жалбоподателите е присъдено солидарно обезщетение от 30 000 евро за неимуществени вреди и 5280 евро за разходи и разноски по делото.
По отношение на делата „Найденов срещу България” и „Мутишев и др. срещу България” е установено нарушение на Протокол №1 към Конвенцията, гарантиращ правото на собственост.
През 1992 г. жалбоподателят Захари Найденов подава молба за реституция на земеделски земи, принадлежали на баща му, в област Монтана. През 1998 г. е признато правото му на реституция или обезщетение. Кадастралните планове на земите са изготвени едва през 2006 г. - 8 години по-късно. Европейският съд по правата на човека подчертава, че това е много продължителен срок. От своя страна жалбоподателят е направил всичко необходимо за изпълнението на процедурата по връщане на собствеността, но компетентните български власти не са действали с необходимата бързина и старание. Прекомерната продължителност на процедурата е нарушила необходимото равновесие между обществения интерес и правото на жалбоподателя да се ползва от собствеността си в нарушение на чл. 1 на Протокол №1 към Конвенцията. На жалбоподателя е присъдено обезщетение от 2000 евро за неимуществени вреди и 500 евро за разходи и разноски по делото.
По делото „Мутишев и др. срещу България” жалбоподателите са български граждани от Благоевград. Те са наследници на едър земевладелец. През 1992 г. подават молба за реституция въз основа на приетия през 1991 г. Закон за собствеността и ползването на земеделските земи. През 2002 г. правото им на собственост е признато с решение на Окръжен съд Благоевград. Европейският съд по правата на човека отбелязва, че на жалбоподателите са били реституирани някои земи в старите им реални граници, но съдебното решение от 2002 г. си остава изцяло неизпълнено до настоящия момент що се отнася до около 84,65 хектара земеделски земи. Съдът признава, че въпросната процедура за реституция на колективизирани в миналото земеделски земи е сложна. Нормално е следователно да се даде на органите разумен срок, за да вземат мерките, необходими за постигане на ефект от решението от 2002 г. При все това, съдът не е убеден, че сложността на спорната процедура е била единствената причина за големите закъснения, допуснати в случая и възлизащи на повече от пет години. Към това се добавя отсъствието в българското законодателство на средство за защита, позволяващо да бъдат пряко принудени административните органи да изпълнят съдебното решение. Съдът заключава, че е било нарушено правото на жалбоподателите на уважение на тяхната собственост.
На жалбоподателите е присъдено обезщетение от 3542 евро за разходи и разноски по делото, а по въпроса за прилагане на член 41 (справедливо обезщетение за материални и морални щети) дава възможност на правителството и жалбоподателите в срок от шест месеца (до 3 септември 2010 г.) да стигнат до споразумение.
Другите две решения на Европейския съд по правата на човека по седем жалби са за нарушено право на справедлив съдебен процес.
По първото - „Алийков срещу България”, жалбоподателят Тефик Алийков има българско и турско гражданство и живее в Турция. През 2002 г. е осъден задочно за шофиране в нетрезво състояние. Съдът реши, че няма доказателства, че властите са изпълнили задължението си да опитат да информират жалбоподателя за развитието на наказателното производство, а от друга страна нищо не доказва, че той е отказал да се яви на съдебното заседание. Тефик Алийков не е имал друга възможност да се яви пред съд освен да иска ново разглеждане на делото, което му е отказано с решение от ВКС. На жалбоподателя е присъдено обезщетение от 1500 евро за неимуществени вреди и 1100 евро за разходи и разноски по делото.
По второто дело „Корийски срещу България” жалбоподателят Костадин Корийски е задържан по обвинение в кражба през 2001 г. Производството приключва през 2004 г. с осъдителна присъда. Европейският съд по правата на човека присъди нарушение на чл. 5 §§3 и 4 на Конвенцията поради това, че по време на наказателното производство са констатирани необосновано дълги отлагания по вина на компетентните власти и молбата за освобождаване от февруари 2003 г. е не е разгледана от компетентния съд в „кратък срок”, а 30 дни след подаването й. Не са разгледани и всички правни аспекти при контрола за законосъобразност на задържането. Нарушението на чл. 8 на Конвенцията е свързано с факта, че кореспонденцията на жалбоподателя по време на задържането му с неговия адвокат е била контролирана от затворническите власти в нарушение на закона. На жалбоподателя е присъдено обезщетение от 3500 евро за неимуществени вреди и 2000 евро за разходи и разноски.
По делото Тончев срещу България” Европейският съд по правата на човека единодушно реши, че има нарушение на правото на справедлив съдебен процес в разумен срок. През 1993 г. Кръстю Тончев подава жалба за причинена лека телесна повреда на малолетния му син. Наказателното производство приключва през 2001 г. - след повече от 8 години, с решение на ВКС. Съдът отсъди нарушение на чл. 6 §1 на Конвенцията във връзка с прекомерната продължителност на съдебния процес, който е бил прекратен поради изтичане на абсолютна давност. На жалбоподателя е присъдено обезщетение от 200 евро за разходи и разноски.
За седмото дело - Корийски срещу България” съдът единодушно прие, че българската държава е нарушила правото на свобода и сигурност и чл. 8 на Конвенцията, гарантиращ правото на личен и семеен живот.
През 2001 г. жалбоподателят Костадин Корийски е задържан по обвинение в кражба. Производството приключва през 2004 г. с осъдителна присъда. Европейският съд по правата на човека присъди нарушение на чл. 5 §§3 и 4 на Конвенцията поради това, че по време на наказателното производство са констатирани необосновано дълги отлагания по вина на компетентните власти и молбата за освобождаване от февруари 2003 г. не е разгледана от компетентния съд в „кратък срок”, а 30 дни след подаването й. Не са разгледани и всички правни аспекти при контрола за законосъобразност на задържането. Нарушението на чл. 8 на Конвенцията е свързано с факта, че кореспонденцията на жалбоподателя по време на задържането му с неговия адвокат е била контролирана от затворническите власти в нарушение на закона.
На жалбоподателя е присъдено обезщетение от 3500 евро за неимуществени вреди и 2000 евро за разходи и разноски.

Facebook logo
Бъдете с нас и във