Банкеръ Daily

Новини

Обсъждат нуждата от защитени пояси в Черно Море и Дунав на дискусия в Софийския университет

„Синият пояс на България – р. Дунав и Черно море” e темата на дискусия на 29 април в Софийския университет Св. Климент Охридски. Това съобщиха от Университетски клуб за екология и устойчиво развитие “UNECO”
Границите често пъти се определят като „ничии земи” и към тях не се действа с нужното внимание. По този начин те биват изолирани или прекомерно използвани ресурсите, с които разполагат, без да се оказва контрол върху това. 47% (или 1064 км.) от границите на България са водни. Най-значителни са източната (Черно море – 378 км.) и по-голямата част от северната (р. Дунав – 470 км.), като те образуват своеобразен воден пояс около нашата страна. Другата част от границата ни (южна и западна) от своя страна е съставена най-вече от планински области с богато биоразнообразие и е наричана „Зелен пояс”.
Черно море и река Дунав са от особено значение за цяла Източна Европа и те трябва да бъдат разглеждани като стратегически обекти. Потенциалът им е огромен в областта на транспорта, туризма, спорта и селското стопанство. България, със своето географско положение, има ключова роля в използването и опазването на тези ресурси. Това се налага, тъй като: рибните ресурси се изчерпват главоломно и това създава сериозни проблеми на местните общности; управлението на бреговете е хаотично и без научен подход, което води до унищожение на влажни зони, презастрояване и заличаване на местните традиции; големи индустриални проекти застрашават екологията на тези територии и акватории.
Половината от есетровите риби в р. Дунав са изчезнали през последните десетилетия, а специалистите предвиждат в следващите 30 години да изчезнат и останалите. Промишленият риболов отдавна е отстъпил на хоби-риболова, поради изчерпването на рибните пасажи в иначе все още богатата на биоразнообразие (над 100 вида риба) втора по дължина река в Европа.
Кога България ще създаде първите защитени акватории, където фауната обитаваща Дунав и Черно море?
Дали Дунавската стратегия ще подобри ситуацията на европейската река или ще влоши ситуацията, като подпомогне удълбаването на реката и изграждането на големи хидро-енергийни проекти?
Ще се противопостави ли общността и Парламента на искането от единствената риболовна браншова организация в България за узаконяване на дънните тралове. На тези и още много други въпроси от публиката ще отговарят експертите от WWF – Дунавско-Карпатската програма и Института за зелена политика.
Събитието е част от поредица семинари, към проекта „Зелен университет”, организиран от Университетски клуб за екологя и устойчиво развитие „UNECO” в партньорство с фондация „Оранжева луна” и се реализира благодарение на програма „Младежта в действие” на Европейската комисия.

Facebook logo
Бъдете с нас и във