Банкеръ Daily

Новини

Обсъжда се Столичната община и Министерството на земеделието да си разменят сградите

Обсъжда се Столичната община и Министерството на земеделието да си разменят сградите. Това съобщи министър –председателят Бойко Борисов. Сградата на аграрното ведомство е една от най-красивите в София, а навсякъде в Европа такива като нея са на кметствата, обясни Борисов. Той посочи, че в сградата на земеделското министерство могат да бъдат събрани всички служби на кметството. Министърът на земеделието Мирослав Найденов сподели, че издръжката на сградата е доста тежка, така че Столична община може да бъде по-добър стопанин, а общинската власт трябва да е по-силна от държавната.
Решението ще бъде взето на едно от следващите заседания на Министерския съвет с постановление. Очаква се да бъде взето решение и за преместването на Изпълнителната агенция по горите в Пловдив и на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури във Варна.
Днес сградата е призната за паметник на културата, затова е забранена всякаква намеса в архитектурния и вид. Историята на сградата започва в началото на миналия век, когато столичната Окръжна палата обявява конкурс за построяване на собствена сграда. Времето е малко преди Първата световна война, когато повечето ведомства във все още младата самостоятелна държава се стремят да се настанят в нови постройки.
През 1912 година международно жури, съставено от френски, италиански, австрийски и български архитекти присъжда първа и втора награда на известния наш архитект Никола Лазаров (1872 ¬- 1942) и представените от него два проекта. Реализацията на замисъла обаче е прекъсната от избухналата война и изграждането на сградата започва чак осем години по-късно ¬ през 1920 година.
Заради сложното и обемно за времето си строителство сградата се строи над 7 години и е завършена окончателно през 1927 година.
След няколко ремонта днес сградата е запазена в почти същия си вид.
След завършването си до средата на 40-те години постройката приютява Окръжната палата, а известно време и Сметната палата. След смяната на властта през 1944 година в нея се настанява Министерство на земеделието, което дотогава е сменило четири различни местонахождения. Въпреки новия обитател години наред сградата на бул. Христо Ботев остава известна сред столичани като Окръжната палата.
Арх. Никола Лазаров е френски възпитаник и твори в духа на френската академична школа. В почти всички реализирани от него проекти той следва духа на класическия академизъм и пищната декорация. Архитектурата на министерството е барокова ¬ с извита фасада, две островърхи кули и купол в централната част и два ризалита в краищата на постройката. Главната фасада е богато украсена с декоративни елементи ¬ каменни колони, балкони с балюстради, гирлянди от цветя и плодове, медальони, картуши и др. Забележителни са и красиво оформените прозорци. Основите на постройката са каменни, а кулите с часовника са издържани в стил сецесион.
Вътрешността също е впечатляваща и създава тържествено настроение с елипсовидното си фоайе след главния вход. Допълнение към началното впечатление дава и останалата част от интериора, оформен с мраморни колони, и стълбища, парапети от ковано желязо, гипсови орнаменти, позлата, цветни мозайки, дърворезби и др.
През годините сградата претърпява сравнително малко ремонти, затова архитектурният и облик остава почти изцяло съхранен. По-сериозен ремонт е извършен през 50-те години на миналия век, когато е надстроен атичния етаж. За съжаление именно при него са унищожени някои оригинални декоративни елементи като чугунения парапет.
През 60-те години е извършена промяна на покривното покритие на страничните крила на сградата, с което бароковият облик на мансардния етаж е нарушен. Впоследствие ¬ през 70-те години, е изградено и новото крило откъм вътрешния двор на министерството.
През 1999 г. започва реставрацията на фасадата откъм бул. Христо Ботев и ул. Владайска по проект Красива България. Три години по-късно по този проект е ремонтиран и покривът.
Д-р Мирослав Найденов е 74-ят земеделски министър в 115-годишната история на министерството. Негови предшественици са били едни от най-видните български политици - Драган Цанков, Петко Каравелов, Григор Начович, Иван Евстатиев Гешов, Андрей Ляпчев, Райко Даскалов, Константин Величков и др.

Facebook logo
Бъдете с нас и във