Банкеръ Daily

Новини

Ньойският мирен договор разпокъса България

На 9 август през 1920 г. влиза в сила Ньойският мирен договор, наложен на България след поражението й в Първата световна война.


Ньойският договор е договор между България и страните от Антантата, поставил край на участието на България в Първата световна война. Подписан е от българска страна от министър-председателя Александър Стамболийски на 27 ноември 1919 г. в кметството на парижкото предградие Ньой сюр Сен.


Според договора България трябва да предаде на Кралството на сърби, хървати и словенци Западните покрайнини - села в Кулско, областите около Босилеград, Цариброд и Струмица. Антантата поема под управление Беломорска Тракия, но става ясно, че тя ще бъде дадена на Гърция. Потвърждава се румънското владение над Южна Добруджа.


Безпомощността на българската държава се използва безмилостно от нейните тогавашни съседи.


През лятото на 1919 г. Белград изпраща мемоар до френския премиер Жорж Клемансо, където се настоява цялата българо-югославска граница от река Дунав до Беласица да се премести от 20 до 70 км навътре в територията на България с обща площ над 13 хил. км площ (вкл. Видин, Кула, Белоградчик, Трън, Цариброд, Босилеград, Кюстендил, Струмица и Петрич) и население от половин милион българи е наречено от Белград като исто сръбско Като допълнителни съображения били изтъкнати и стратегически мотиви за сигурност.


Гърция проявява претенции за Западна Тракия, въпреки че шест години по-рано, през 1913 г. дотогава османската област е преотстъпена на България поради неоспоримото надмощие на българския етнос. През 1919 г. Атина решава да лиши София от беломорски излаз. Без значение остава българският контрааргумент, че липсва промяна в етническата характеристика на областта.


Румъния присъединява Южна Добруджа, въпреки противоречията между великите сили, но стратегическото положение на Румъния и отредената й роля на поемащ буфер спрямо Съветска Русия определят Румъния да стане първостепен балкански фактор.


Разнообразното население на Балканите става база за фалшифициране или преувеличаване числеността на дадена група. Възниква пазар за купуване на мнения на независими чуждестранни представители от Западна Европа. Именно в този период започват големите фалшификации относно състава на населението в различните балкански региони.


Според военните клаузи България няма право да притежава модерни военни технологии, флот и авиация, а задължителната военна служба е отменена. Сухопътните сили са свити до 20 хил. войници, жандармеристи - 10 хиляди, и пограничната стража - на 3 хил. души, без право на тежко въоръжение. Редовната наборна армия се замества с платена наемна. За сравнение през 2009 г. армията на България има състав от 32 000 души, като след 2011 г. се предвижда ново намаление до 24 хил. човека.


Репарациите, които България трябва да изплати на съюзниците според Ньойския договор, са в размер на 2.25 млрд. златни франка. Първото плащане трябва да бъде направено на 1 юли 1920 г., а последното - на 1 януари 1958 година. През първите две години лихвата върху репарациите е 2%, а през следващите години - 5 на сто. В сумата на репарациите са включени и евентуални финансови претенции към България от страна на нейните съюзници. Създадена е възможност Репарационната комисия да отлага или намалява плащанията, в зависимост от възможностите на България.


Освен паричните репарации, изплащани на Репарационната комисия, България трябва да компенсира съседните страни и с известно количество добитък.

Facebook logo
Бъдете с нас и във