Банкеръ Daily

Новини

На 7 март 1911 г. XIV-то Народно събрание прави изменение на конституцията, с което узаконява титлата цар на монарха

На 7 март 1911 г. XIV-то Народно събрание прави изменение на конституцията, с което узаконява титлата цар на монарха и въвежда нови министерства в Министерски съвет.
Първата българска конституция е приета на 16 април 1879 от Учередителното събрание във Велико Търново. Тя остава в сила до 1947 година.
Цар е монархическа титла, използвана предимно от българските и руските монарси в периода 9-20 век. С титлата цар се наричат и сръбските и гръцки владетели Стефан Душан и Стефан Урош.
Първата и официална употреба в Европа е документирана в България като титла на Петър I, сина на Симеон Велики. През 927 г. с договор титлата цар (Цезар) е призната от Византийската държава и на българския владетел Петър, син на Симеон Велики.
Традиционно с титлата цар е наричан Симеон Велики, въпреки че той официално се е самопровъзгласил за василевс на българи и гърци. В надгробния надпис на чъргубиля Мостич от 10 век, Симеон и неговият син Петър I са наречени царе и това е най-ранната документирана употреба на титлата в Европа. Оттогава всички български владетели до османското нашествие носят тази титла.
Cлед обявяването на Независимостта на България през 1908 г. Фердинанд я приема вместо титлата княз, използвана от предшественика му Александър Батенберг.

Facebook logo
Бъдете с нас и във