Банкеръ Daily

Новини

На 28 март 1859 г. започва да излиза вестник България под редакцията на Драган Цанков

На 28 март 1859 г. в Цариград започва да излиза вестник България под редакцията на Драган Цанков.
Драган Киряков Цанков е български политик, почетен член на Българското книжовно дружество. Той е третият министър-председател на България, изпълнявал тази длъжност от 7 април до 10 декември 1880 г., и осми министър-председател на България от 19 септември 1883 до 11 юли 1884 година.
Драган Цанков е народен представител в Учредителното, I Велико Народно събрание (1879 г.) и в I (1879 г.), II (1880-1881 г.), IV (1884-1886 г.), X (1899-1900 г.), XI (1901 г.) и XII (1902-1903 г.) Обикновено Народно събрание. Председател на XII Обикновено Народно събрание в периода 22 април 1902 - 21 август 1903 година.
В края на 1856 г. Драган Цанков е инициатор за създаването и пръв председател на Община на българската книжнина, която се счита за предшественик на образуваното през 1869 г. в Браила Българско книжовно дружество. На 1 януари 1858 г. това дружество започва да издава списание Български книжици, изиграло огромна роля за културното издигане на народа и за формиране на българската интелигенция. След като в редакционната политика на списанието надделяват идеите на по-консервативните кръгове, Драган Цанков се оттегля и създава вестник България (1859-1863 г.), чрез който проповядва своите идеи за разрешаване на българския църковен въпрос по пътя на униатството. През 1861 г. участва в посещението при папа Пий IX в Рим, при което архимандрит Йосиф Соколски е обявен за епископ.
След Освобождението Драган Цанков е един от водачите на Либералната партия в Учредителното събрание през 1879 година. Ярък радетел на конституционализма и русофилството. Трите национални идеала според него са вярата, славянството начело с Русия и конституционализма. Противопоставя се на Режима на пълномощията и е интерниран във Враца, което предизвиква шумен политически скандал.
След възстановяването на Търновската конституция през септември 1883 г. князът възлага формирането на новия кабинет на Драган Цанков, който привлича в правителството някои дейци на Консервативната партия. Този акт предизвиква острото недоволство на т.нар. непримирими либерали, водени от Петко Славейков и Петко Каравелов. Между двете течения в Либералната партия започва борба. През лятото на 1884 г. Драган Цанков заедно със своите поддръжници се отцепва от партията и поставя началото на нова проруска политическа формация. По време на кризата след абдикацията на Александър I Батенберг Драган Цанков е сред авторите на т.нар. махзар - молба до формалния сюзерен на България - турския султан, в която се иска неговата намеса за уреждане на ситуацията чрез окупация.
През 1886 г. емигрира в Русия. Завръща се в България през 1895 г. след падането от власт на Стефан Стамболов и веднага се заема с възстановяване на своята партия. През 1897 г., поради напредналата си възраст, отстъпва лидерския пост на д-р Стоян Данев, който през 1899 г. преименува партията в Прогресивнолиберална. По време на самостоятелното управление на тази партия (1901 - 1903 г.) е председател на Народното събрание. След като партията минава в опозиция, Драган Цанков се оттегля от политическия живот.

Facebook logo
Бъдете с нас и във