Банкеръ Daily

Новини

На 2 август 1887 г. германският принц Фердинанд I Сакскобургготски е коронован в Търново за княз на българите

На 2 август 1887 г. германският принц Фердинанд I Сакскобургготски е коронован в Търново за княз на българите.
Фердинанд I, роден като Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мари Сакскобургготски (на немски: Ferdinand Maximilian Karl Leopold Maria von Sachsen-Coburg und Gotha), е княз на България от 7 юли 1887 г. до 22 септември 1908 г., когато е обявена Независимостта на България и цар на България от 22 септември 1908 г. до абдикирането му на 3 октомври 1918 г.
Също така Фердинанд е известен като страстен ботаник, ентомолог и филателист.
Българската историография разглежда цар Фердинанд като противоречива личност. От една страна, изтъкват се заслугите му за утвърждаването и издигането на Третата българска държава, както и за нейната Независимост. От друга страна, на Фердинанд се хвърля вината за неуспешното участие на България в Междусъюзническата и Първата световна война, които костват на страната стотици хиляди жертви и тежки загуби.
След провъзгласяване на независимостта на България в църквата „Свети 40 мъченици“ на 22 септември 1908 г. Фердинанд I е обявен за „цар на Българите“, с което се възстановява титлата на българските монарси от Първото и Второто царство. През 1911-1912 се стреми да бъде в добри отношения с Руско-френския съюз; търси доброжелателството и на Великобритания, Австро-Унгария, Италия.
След избухването на Първата световна война през юли 1914 г. под влияние на Фердинанд I българската външна политика се ориентира към Централните сили - Австро-германския блок, към който България се присъединява официално на 6 септември 1915 г. Въпреки военните успехи на фронта — разгрома на Сърбия (ноември - декември 1915) и победата над Румъния (септември-октомври 1916), България претърпява две национални катастрофи - след Междусъюзническата война 1913 г. и след Първата световна война. Скоро след пробива на фронта при Добро поле в Южна Македония, Солунското примирие и капитулацията на България на 30 септември, принуден от обстоятелствата, цар Фердинанд абдикира на 3 октомври 1918 г. в полза на сина си - княз Борис Търновски (или цар Борис III), и напуска страната.
След като не е допуснат от австрийския император Карл І да остане в именията си в Западна Унгария (днес Бургенланд, Австрия), той се отправя към град Кобург, Германия, където живее до смъртта си. След войната известно време получава пенсия от германското правителство. През 20-те години на 20 век предприема продължителни научни пътувания из Южна Америка, където е тържествено приет в Бразилия, Аржентина и Уругвай, както и в Източна Африка и Египет. Участва на международни научни конгреси по ботаника и орнитология. Старият цар никога не е бил допуснат от сина да посети отново България, въпреки многократните му настоявания, особено през 1937 г. при раждането на престолонаследника княз Симеон Търновски.
Умира на преклонна възраст в дома си в центъра на Кобург на 10 септември 1948 г., надживял смъртта на двамата си сина и края на династията в България. На смъртния одър пита адютанта си ген. П. Ганчев: „Кога заминаваме за България? Последната воля на цар Фердинанд е да бъде погребан някога в любимата му България и затова ковчегът му е бил временно положен в криптата на католическата църква Св. Августин в Кобург, редом до майката и баща си.

Facebook logo
Бъдете с нас и във