Банкеръ Daily

Новини

На 19 май 1934 г. Политическия кръг Звено и Военния съюз извършват държавен преврат

На 19 май 1934 г. Политическия кръг Звено и Военния съюз с помощта на армията извършват държавен преврат.
В парламентарните избори през юни 1931 г. Демократическият сговор претърпява поражение и отстъпва управлението на страната на коалицията Народен блок, съставен от различни по състав и интереси политически партии. Макар че новото правителство не отменя ограничителните сговористки закони и не извършва съществени промени в заварения полицейски апарат, то е посрещнато с известна неприязън от десните сили в страната. Борбата против блоковото управление се подема от Военният съюз, Политическият кръг Звено и Народното социално движение на проф. Александър Цанков. По-активни се оказват звенарите, които се ползват и с по-голямо влияние в армията. Непосредствената подготовка на преврата започва след конгреса на Военния съюз през ноември 1933-а, на който се взема специално решение за преврат. Заговорниците правят опит да привлекат на своя страна и някои от политическите сили като БЗНС Врабча 1, БЗНС Ал. Стамболийски, дори и Демократическата партия, но без успех.
Възползвайки се от настъпилите разногласия и разцепления в Народния блок през пролетта на 1934 г., на 18 срещу 19 май, Военният съюз извършва държавен преврат. Според някои слухове, проф. Александър Цанков също има намерение да вземе насилствено властта при насрочения за 20 май конгрес на Народното социално движение.
Според Петър Хаджииванов, непосредствен участник в преврата, първоначалният план за провеждането му е предвиждал цар Борис III и семейството му да бъдат избити. За тази цел е подготвена група от протогеровисткия клон на Вътрешната македонска революционна организация, която трябвало да бъде пропусната в двореца от офицерите от Военния съюз, охраняващи входовете към него под ръководството на подполковник Тодор Кръстев. В последния момент решението е отменено, като самият Хаджииванов е изпратен да предаде на Кръстев заповед да не допуска никого в двореца.
Новият кабинет е сформиран от лидера на Политическия кръг Звено - Кимон Георгиев. Той има разнороден политически състав - освен представители на Звено в него влизат десни земеделци и дейци на Цанковото Народно социално движение. Ключовите министерски постове са поверени на лица от Военния съюз.
Превратът е посрещнат враждебно от всички политически сили, но поради настъпилия процес на разложение в повечето от тях те не са в състояние да му се противопоставят. В същото време и заговорниците са лишени от широка политическа подкрепа и разчитат единствено на подкрепата от армията. Още в първите дни на съществуването си новото правителство пристъпва към съществени преобразования във вътрешния живот на страната: отменя Търновската конституция, разпуска Народното събрание, забранява политическите партии, революционните организации и профсъюзите. Въвежда нова система в държавното управление: назначаване на кметовете от централната власт, образуване на държавни професионални организации (Български работнически съюз), създаване на Дирекция на обществената обнова и други.
Във външната политика най-значителният акт е установяването на дипломатически отношения със СССР (23 юли 1934 г.), договор за сътрудничество с Югославия и частичното ориентиране на страната към Франция. Доколкото част от звенарите и техните привърженици във Военния съюз имат републикански убеждения, това придава известна антимонархическа насоченост на извършения от тях преврат. Ето защо тяхната акция не е посрещната добре от цар Борис III. С помощта на верни нему офицери от Военния съюз през януари 1935 г. той налага оставката на правителството на Кимон Георгиев и назначава на негово място нов кабинет начело с ген. Петко Златев. От този момент царят става пълен разпоредител със съдбините на страната - положение, което запазва до края на своето царуване (1943 г.).

Facebook logo
Бъдете с нас и във