Банкеръ Daily

Новини

Юнакът Бойко и триглавата ламя

Ако вярвахме на думите на българските политици, щяхме да приемем, че и след тези избори няма победени. Всички, дори натиканите в миша дупка, си намериха някакви поводи да се обявят за победители. Видяхме нови рекорди по ловко жонглиране с числа, проценти, мандати, партньори и противници.


Но ние отдавна не вярваме на думите на българските политици. Нещо повече, повечето от тях и сами не си вярват. Независимо от излъчваната арогантна недосегаемост дълбоко в душите им тлее разяждащ страх и, подобно на Паниковски в знаменитата ситуация със златната гира от Златният телец, единствено се мъчат да отложат неизбежната драматична развръзка. Обладани от този страх някои от тях достигат до истински рекорди на политическата глупост. Като Сергей Станишев, обявил, че който му иска оставката, е саботьор, защото поставя под съмнение колосалната крачка напред на ръководената от него партия.


Победените тепърва ще трябва да оценяват мащабите на загубите и разпределението на отговорността за тях. Някои ръководители в края на краищата ще отстъпят постовете, за които са се вкопчили като удавник за сламка. (Сравнението е точно, защото днешните български политици, с малки изключения, не могат да разчитат на никаква позитивна личностна и социална перспектива, ако не броим възможността някъде в полунелегалност да харчат окрадените във властта пари.) Други ще стоят до края - до самата кончина на организациите, които би трябвало да водят. Но това е проблем на тези, все по-малко глупци, наивници или самоубийствено амбициозни кариеристи, които все още им вярват. Нека засега оставим настрана победените. По-сериозно внимание заслужават победителите, защото при тях интересното едва сега започва.


Ако останем на равнището на електоралната аритметика, ГЕРБ е неоспорим победител. Друг е въпросът, че колкото повече време минава от изборите, толкова по-бързо се множат фактите, доказващи, че тази победа не е била нито особено убедителна, нито дори поносимо нечестна. Но фактът е факт - ГЕРБ притежава две от трите власти, по различни причини господства почти монополно над четвъртата, а ако им стигне времето, ще доведат докрай и започналото прочистване на съдебната система.


Но сега пред партията на Бойко Борисов, пред самия триумфатор и пред близкото му обкръжение се изправя една наистина страшна триглава ламя и идва време да видим доколко те са смелите и сръчни юнаци, за които се представят. Трите глави на ламята не са някаква стара или нова тройна коалиция, а три непосредствени последици от измъкнатата със зъби и нокти категорична изборна победа.


Първата глава на ламята

се нарича преяждане с власт. Този проблем се подценява, или по-скоро се разбира повърхностно и буквално. За разлика от обикновеното преяждане, когато просто не можеш да се тъпчеш повече, при консумирането на власт няма чувство за насита. Истинският ефект от преяждането с власт се усеща, когато вече започнеш необратимо да я губиш. Илюзията, че няма такава болест, произтича от коварната природа на всяка власт, която за по-елементарните хора придобива статут на самоцел, на нещо ценно само по себе си. Притъпяват се сетивата и особено чувството за самосъхранение, което е най-важното сетиво на всеки, облечен във власт.


Всъщност концентрирането на все повече правомощия в едни ръце или в една партия бързо изостря въпроса за смисъла на властта, за използването й по предназначение и за ефекта от властването. Световната практика показва, че дори много добре подготвени и провеждащи компетентни политики лидери и партии вече се изхабяват много бързо, при това без да носят отговорност за всичко и всички. Времето наистина е много трудно, проблемите са изключително сложни, управлението на държавата вече се осъществява в почти постоянен цайтнот.


И най-решителният политик (ако не е попаднал случайно на поста си) разбира, че сам - без партньорство, разбиране и подкрепа от страна на обществото, няма да стигне далеч. В съвременните условия, особено у нас, да искаш още и още власт с аргумента, че все някой ти пречи, е симптом на безнадежден аматьоризъм в политиката. Отстрани такъв политик може да изглежда симпатичен на фона на изпечените стари мошеници, но в действителност е много опасен за обществото.


Сега ГЕРБ и Бойко Борисов няма какво повече да искат от българското общество. Едно относително мнозинство от българите им даде всичко, цялата власт. Вероятно част от подкрепилите този вариант са изхождали от някаква ирационална надежда, че така предоставят ресурса, необходим за решаването на проблемите им. На практика ще се получи точно обратното. За всеки непредубеден наблюдател е очевидно, че управляващите нямат нито хора, нито идеи, нито опит, за да упражняват такава тотална властова доминация. Измежду спечелилите кандидати на пръсти се броят хората, които наистина печелят професионално и политическо уважение. Останалите са просто победители в избори. Всъщност най-точно, макар и твърде оскърбително за новия президент, прозвуча поредният бисер на Борисов:Който и да бяхме издигнали, щеше да спечели. Само че в управлението на държавата трудното започва, а не приключва с изборната победа.


Популярна, но невярна е тезата, че такова преяждане с власт не е прецедент. Използваните аргументи са несъстоятелни, защото боравят отново само с числа, а не с политическия контекст, който е определящ. Вярно е, че през 1996-1997 г. ОДС постигна подобен резултат, спечелвайки президентския пост и абсолютно мнозинство в парламента. Но, първо, местната власт бе преобладаващо червена, и второ, което е по-важно - ситуацията бе съвсем друга. Тогава имаше нужда от концентриране на властови ресурс за овладяване на катастрофата и за стартиране на неизбежните болезнени реформи. Сега императивът е друг - не налагане на една желязна воля, а диалог, консенсус, партньорство, участие на всички заинтересовани от реформите публични субекти.


Още по-несъстоятелно е сравнението с управлението на тройната коалиция. Въпреки че по отношението на кражбите и злоупотребите там единството бе трогателно, тройната коалиция бе всичко друго освен монолитен управленски субект и в много отношения бе най-силната опозиция на самата себе си, блокирайки, за съжаление, правилните и необходими действия. Освен това номерът на тройната коалиция мина заради заслеплението около приемането ни в ЕС и вълната на еврооптимизъм. Днес махалото е в другата крайност, а и самият Европейски съюз е изправен пред хамлетовската дилема да заспи, да умре, може би да сънува.


Втората глава на ламята

се нарича критично ниска легитимност на избраните органи. Проблемът не е само в лавината от съдебни обжалвания, които допълнително усилват масовия скептицизъм дали тези, които формално ще ни управляват, имат моралното право на това. Всичко сторено и казано през последните 30 дни нанесе още един болезнен удар в сърцето на и без това боледуващата българска демокрация.


Основната вина е на ГЕРБ, които решиха да спечелят на всяка цена. Сега наистина предстои да се плаща една много висока цена - за съжаление не само от хората на Борисов. Вярно е, че изборни нарушения и дори престъпления правеха почти всички, но управляващите ясно показаха, че не искат или не могат да спрат тази вакханалия. В края на краищата загубиха всички, най-вече принадлежащите към днешната политическа класа, включително и претендиращите за нови лица и реформатори.


Тепърва поне някои от изпадналите във временна еуфория победители ще трябва да разберат едно от основните правила на демокрацията - силното управление се обуславя не от броя на бюлетините в урните, а от действителното отношение на доверие и подкрепа от страна на хората. ГЕРБ обещаваше да гради България и всяко населено място, но вече започва нов напън за затягане на коланите. Новите кметове от ГЕРБ все още не са встъпили навсякъде в длъжност, а към правителството вече заваляха искания за промени в проектобюджета. Наивната надежда на голяма част от гражданите, че като са избрали човек на властта,ще се ползват с някаква привилегия, скоро ще се изпари и ще отстъпи място на разочарованието и обвиненията в лъжа и манипулация.


Това, разбира се, не е някакво откритие. То се е случвало много пъти, включително и у нас. И точно тук стигаме до третата заплаха, до


Третата глава на ламята

най-озъбена и и най-опасна.


По всичко личи, че Борисов и хората около него си вярват, когато описват с най-силни думи величието и честността на своята победа. Те, изглежда са убедени, че хората масово са оценили правилността на тяхната политика и са им дали ново доверие. Ако има нещо наистина много смущаващо, това е самодоволното злорадство и чувството на превъзходство, което лъха от победителите. Ръководителите на ГЕРБ раздават оценки на всички и на всичко, дават рецепти, произнасят присъди. Те не разбират колко крехка е всъщност основата, на която градят величествените си планове за нови победи и нови мандати.


Един от най-старателните в пропагандирането на успехите партийни активисти на ГЕРБ дори заяви, че Борисов и ГЕРБ нямат алтернатива нито като десница, нито като управление на страната. Което веднага породи асоциацията с една национална конференция на БСП, състояла се през лятото на 1995 година. Тогава един много напорист и предприемчив млад социалист заяви дословно: БСП няма алтернатива в управлението на България, а Жан Виденов няма алтернатива като лидер на БСП. Иронията не е в това, че въпросният политик скоро прехвръкна в лагера на яростните противници на Виденов, нито че години по-късно най-сетне успя да влезе под кожата на друг млад социалистически министър-председател. Голямата поука е, че само година и половина по-късно БСП бе пометена от властта, а самият Виденов, макар и несправедливо, бе обявен за големия виновник за катастрофата. Обикновено това е съдбата на управленията и управниците, за които шумно се твърди, че няма алтернатива.


Александър Маринов

Facebook logo
Бъдете с нас и във