Банкеръ Daily

Новини

И последната политическа пречка пред ратификацията на Лисабонския договор е премахната

И последната политическа пречка пред ратификацията на Лисабонския договор е премахната. Европейските лидери се съгласиха, по време на срещата ва върха в Брюксел на 29 и 30 октомври, да изпълнят исканията на чешкия президент Вацлав Клаус страната му да не бъде правно обвързана с Хартата на основните права, която вече е част от Лисабонския договор. Това ще бъде гарантирано в специален протокол. Същата отстъпка получиха Полша и Великобритания. По време на преговорите чешкият държавен глава обеща да подпише документа, след като Конституционния съд на Чехия се произнесе по подадените жалби. Следващото съдебно заседание ще бъде на 3 ноември, но не е ясно дали тогава ще излезе с окончателно решение. Подписа на Вацлав клаус е последната пречка пред Лисабонския договор, който е ратифициран от останалите страни членки. Европейските ръководители решиха да организират извънредна среща на върха на 12 или 19 ноември, на която да обсъдят кандидатите за постовете председател на ЕС и върховен представител по външната политика и сигурността (външен министър), които се предвиждат в Лисабонския договор. Според предварителните уговорки, постигнати на срещата на върха, Европейската народна партия (ЕНП) ще излъчи свой представител за председател на ЕС, а социалистите ще изберат външен министър. Това слага и край на надеждите на Великобритания да излъчи бившия премиер Тони Блеър за председател на ЕС. Френският президент Никола Саркози и германският канцлер Ангела Меркел, които го подкрепяха, последно решиха да застанат зад кандидат от ЕНП. Председателят на Европейския парламент Йежи Бузек призова за председател на ЕС да бъде избрана жена, за да се запази справедлив баланс между половете. Най-силният претендент за поста засега е премиерът и финансов министър на Люксембург и председател на групата на държавите от Еврозоната Жан Клод Юнкер, който е подкрепян и от България.
След разгорещени европейските лидери се договориха помощта за бедните страни за преодоляване на климатичните промени да бъде 100 млрд. евро годишно до 2020 година. Тя трябва да се разпределя между развитите страни и да се определя по критерии, отчитащи техните усилия за опазване на околната среда, планирания международен пазар за търговия с емисии и публичното финансиране. Предложението за това ще бъде направено на международната среща в Копенхаген, която започва на 7 декември.
Държавните и правителствени лидери на общността така и не успяха да се разберат какъв да е дялът на Евросъюза в помощите за Третия свят, нито как финансирането да се разпределя между самите страни членки. Полша, подкрепяна от още осем източноевропейски държави, включително и България, настояваха участието на страните от общността да се определя в зависимост от финансовите им възможности. Западните страни на свой ред искаха средствата да се определят в зависимост от количеството отделяни емисии. Ние не можем да приемем ситуация, при която Румъния плаща повече от Дания, а Полша - повече от Холандия. Това няма да е честно, коментира полски дипломат. Бившите комунистически страни отказват да подпомагат и държави като Бразилия и Китай, които не били по-бедни от самите тях.

Facebook logo
Бъдете с нас и във