Банкеръ Daily

Новини

Георги Първанов: У нас здравеопазването е на своеобразен кръстопът

Едва ли някой, и то точно от хората, които познават проблематиката, се съмнява, че у нас здравеопазването е на своеобразен кръстопът, на предел не само като ресурси, най-вече като процес на промяна от онези радикални реформи, които бяха заложени, които се провеждаха на приливи и отливи в последните 12 години, и императивите, които налага сегашната криза. Това заяви президентът Георги Първанов по време на на дискусия на тема: “Българското здравеопазване - между незавършените реформи и предизвикателствата на кризата. Здравето на хората - национален приоритет в стратегия “България 2020”, която се проведе в Пловдив.
Кризата, както мнозина от нас са казвали, е и шанс. Шанс не просто за оцеляване, но и за намиране на нови решения. Намерението е днес тук да се чуят мненията по широк кръг проблеми, при това да стане реален дебат по най-острите проблеми на българското здравеопазване от гледна точка на сегашната кризисна ситуация, но и отново подчертавам, важно е да хвърлим поглед напред, да вдигнем хоризонта до 2020 г. Да се опитаме да дадем отговор на въпроса към какъв модел на здравеопазване се стремим, налагат ли се промени в подхода към здравната реформа.
Надявам се тази дискусия да даде един реален продукт, очертаващ както неотложните действия и мерки, така и контурите на бъдещето. Естествено, няма да минем без равносметка на онова, което се случи, на изминатия път. На това, както всички признават, тежко наследство, като и аз, и вероятно и мнозина от вас имат предвид не само случилото се в предишните няколко години, а изобщо за годините на прехода, подчерта държавният глава.
Важно е според мен да си дадем отговор на въпроса къде се намираме ние от гледна точка на европейските стандарти.
Както е известно, в Европейския съюз няма единен модел на здравна политика. Моделите на здравеопазване се движат в широк спектър от основната, определяща роля на държавата, до силно развития пазар и частен сектор на медицински дейности и услуги. Това обяснява защо в спомената от мен европейска “Стратегия 2020” проблемът за здравеопазването е само маркиран. Но има и едно друго обяснение, защото в огромната част от членките на Европейския съюз повече или по-малко този проблем има своите решения, има своето развитие. Докато при нас това е основен, ключов проблем на българското общество, което налага да бъде естествено и приоритет в държавната политика.
Мисля, че би трябвало дискусията днес и в следващите седмици, до края на сезона - това е срокът, който си поставяме за изработването на един надявам се наистина консенсусен документ, трябва да тръгнем от наистина големия въпрос дали да възприемем по-пазарноориентиран модел или да заложим на решаващата роля на държавата. Разбира се, ако се вгледаме в палитрата от европейски модели, ще видим, че преобладават смесените модели. Търсенето на оптималното съчетание, на баланса между активната роля на държавата и развитието на повече или по-малко стриктно регулиран пазар на медицински и здравни услуги, съчетанието на държавната и частната собственост, на здравноосигурителния принцип с тенденция към демонополизация на моделите на финансиране, съчетание между данъчния и здравноосигурителен инструмент. Разбира се, за нас принципният въпрос е къде ще поставим акцента, каза още Георги Първанов.
Без да влизам по същество, поне на този етап, ще си запазя правото на финала да изразя своята позиция, даже ще се опитам да направя това детайлно, на базата, естествено, и на дискусията, която ще се проведе, но сега бих искал да поставя няколко въпроса към участниците в днешния форум.
Първо, какви са целите, които си поставяме, от гледна точка на ключовите параметри и показатели на системата. Имам предвид показатели като процент от държавния бюджет, сега 4,2, размер на здравноосигурителната вноска и прочие.
Второ, как да се преструктурира, какво да се промени в модела на финансирането на здравеопазването така, че да се гарантират принципите, залегнали в Конституцията и европейското здравеопазване – универсално покритие, солидарност на финансирането, справедливост и равнопоставен достъп до здравни услуги, предоставяне на качествени здравни грижи.
Трето, доколко работещ и ефективен се оказа моделът на т. нар. здравни пътеки. Трябва ли и как тук да се променят нещата? Дали планираният преход към диагностично свързаните групи ще промени съществено нещата?
Четвърто, една здравноосигурителна каса, множество здравноосигурителни фондове или изграждане на многостълбова осигурителна система?
Пето, какво да се промени в модела на договаряне и финансиране на лекарствената политика?
Шесто, какво трябва да се промени в управлението на системата, в механизмите и координацията така, че да се оптимизират връзките между профилактиката, доболничната и болничната помощ?, заяви президентът на на републиката.
Разбира се, това не е изчерпателен списък на въпросите, които и досега са задавани и които си задава всеки българин, още повече хората, които са пряко ангажиране във формирането и реализацията на здравната политика.
В заключение, пак за да провокирам дискусията, ще формулирам следния парадокс, който, струва ми се, най-точно отразява картината на нашето здравеопазване. Ако погледнем, уважаеми дами и господа, цифрите, ще видим, че по брой болници, легла, хоспитализация, лекари ние сме на едно задоволително, бих казал добро или поне средно, европейско ниво. Ако обаче погледнем състоянието на такива показатели като качество, достъпност и пр., ние сме на едно от последните места.
Наскоро в печата бяха публикувани данни, че делът на държавно финансирания пазар на лекарства за миналата година у нас е бил 36 % при средно за Европа 85 %, толкова покриват от стойността на медикаментите обществените фондове. Прогнозата за тази година е държавата да плаща малко над 1/3, около 35 %. Същевременно пациентите през миналата година са извадили от джоба си над 1 млрд. лв. Ако прибавим към това т. нар. нерегламентирани плащания, ще установим, че България всъщност се намира някъде по средата на Европа и по отделяни общо средства за здравеопазване от брутния вътрешен продукт, имам предвид съотношението между държавни и лични средства, което е 4:3, но, както се вижда, за сметка на пациента, на българския гражданин, посочи Първанов.
Излиза, че въпреки острия недостиг на ресурси и необходимостта от набавянето на съвременна техника в редица лечебни заведения и сфери на лечебната дейност като цяло, оказва се, че един от големите проблеми на българското здравеопазване все пак не е толкова във финансирането, нито е свързан с липсата на високотехнологично оборудване. Без да подценявам този въпрос, аз самият съм имал възможността да видя какво е положението в много български болници.
Средствата за здравеопазване, както знаем, нараснаха близо два пъти от 2001 до 2010 г. Къде е причината за това противоречие? Съпоставката с данните от Европейския съюз показа, че съществува сериозно несъответствие между финансиране на системата и здравните показатели на българина, което е според мен индикатор за неефективно управление на наличните ресурси и за некачествена здравна грижа, каза още държавният глава.

Facebook logo
Бъдете с нас и във