Банкеръ Daily

Новини

Европа на кризите

Първо беше Гърция, сега Италия гледа тревожно бурето с барут

Още на срещата на финансовите министри във вторник в Брюксел кризата в Гърция и Италия се наложи като водеща тема в разговорите им.


Стана ясно, че няма да бъдат отпускани повече средства за Гърция, докато тя докаже, че може да й се има доверие. Европейският комисар по икономическите и валутните въпроси Оли Рен заяви, цитиран от Euronews , че шестият транш няма да бъде изплатен, докато няма пълна яснота относно това, че Гърция ще се придържа към уговорените цели и политики на програмата на ЕС и МВФ и към решенията, взети на Срещата на високо равнище на ЕС на 27 октомври.


Но проблемите на Гърция изглеждат дребни в сравнение с тези в Италия.


Засега премиерът Силвио Берлускони обяви, че няма да се яви на следващите избори и въпреки строгите икономически реформи, които бяха обявени, те не успокоиха финансовите пазари. Напротив - доходността на десетгодишните италиански облигации надхвърли рисковия праг от 7%, при който управлението на дълга става изключително трудно. В тази ситуация Гърция, Ирландия и Португалия смирено поискаха финансова помощ от Европейския съюз и от МВФ. Според немския финансов министър Волфганг Шойбле проблемът на италианците е липсата на доверие към страната им от финансовите пазари. Важно е не просто Италия да съобщава за мерките, които предприема, но и независими институции като Европейската комисия и МВФ да проверят ситуацията и да докладват за нея публично, твърди той, цитиран от Euronews.


Но какви са алтернативите за стабилизиране на еврозоната и докога страните от центъра ще продължават да спасяват тези от периферията?


Постоянното задълбочаване на задлъжнялостта и очакванията на страните от южната периферия да получават спасителни пакети от Европейския фонд за стабилност всъщност може още повече да засили дълговата криза.


Освен това - дали исканите строги мерки за икономии в замяна на отправената помощ не причиняват нова задлъжнялост на страните и невъзможност за растеж и спасение? Едно е сигурно, строгите мерки доведоха до смяна на правителствата в тези страни и не успяха да предотвратят спадането на рейтинга на кредитните задължения. Непопулярните структурни реформи в Испания например не бяха отчетени от Standard amp; Poor's и тя намали рейтинга на страната с един пункт - до AA-. Строгите мерки имаха за цел да намалят бюджетния дефицит, но това в крайна сметка не стана с толкова, с колкото беше запланувано.


Доверието във възстановяването на икономиките на задлъжнелите страни е спаднало значително.


За европейските елити този сценарий, който те старателно се опитаха да избегнат, отново ги изправя пред трудности, рушейки идеята за европейския съюз.


Масовите съкращения и орязването на социалните плащания водят до невъзможност на икономиките да дишат. Страните в периферията на еврозоната не виждат възможности за растеж, тъй като наложените им строги мерки в замяна на спасителните пакети ги притискат силно и ги карат да изпадат в отчаяние. В същото време безработицата в еврозоната се увеличава - в Испания тя достигна рекордните за последните петнадесет години 21.3 процента.


За излизане от кризата са нужни не просто съкращения, а цялостно преструктуриране на икономиките. Нещо, което гърците не направиха, тъй като са нужни много трудни и засилени реформи.


Силното забавяне на икономическата дейност в ЕС е видимо. Франция и Германия вече обсъждат смразяващата за малките държави идея за миниеврозона . Теорията за Европа на две скорости бе развита още преди време, но прилагането на такъв план в практиката ще доведе до връщане назад към облика на еврозоната от времето, когато периферните икономики не бяха още част от нея и може би до засилен евроскептицизъм. Дали идва краят на Европа такава, каквато я познаваме, или държавите ще се справят с поредното предизвикателство и няма да допуснат ново разделение в Европа?

Facebook logo
Бъдете с нас и във