Банкеръ Daily

Новини

Българската стопанска камара не подкрепя предложения за обсъждане бюджет на НЗОК за 2011 година

Българската стопанска камара не подкрепя предложения за обсъждане бюджет на НЗОК за 2011 година. Това се казва в становище на Българската стопанска камара, изпратено до медиите. Позицията се определя от подхода и принципите на разработването на предложения бюджет, а не от размера и структурата на конкретните параметри заложени в него. В становището на БСК се казва още:
Поставени сме в парадоксална ситуация. Предстои да се утвърди бюджетът на НЗОК, който очакваме да бъде финансова основа и гарант на реформирана здравна система. За съжаление, предвижда се проектът за реформа да се представи след проекта за нейния бюджет. Ето защо, този бюджет не може да се разглежда като бюджет на бъдещата реформа, а представлява бюджет, който ще възпроизведе сегашния неефективен, нереформиран и деформиран модел на здравеопазването.
Логиката следва да е друга. Необходимо е да се приеме моделът на здравната система, да се очертаят приоритетите на нейното преструктуриране, механизмите и стимулите за нейното провеждане и едва тогава да се представи бюджет на НЗОК като основен финансов лост и гарант за провеждане на реформата, смятат от БСК.
Убедени сме, че този бюджет няма да стимулира по-добро качество на работа и обслужване на населението. Например, запазването на сегашния размер на заплащане на личните лекари на калпак, без да се отчитат и стимулират резултатите от тяхната работа, означава да се продължи сегашната практика болните да се препращат без особено основание за преглед в болниците, да се пишат повече болнични листа, да не се провеждат предвидените профилактични прегледи и т.н. В резултат, разходите ще растат и бюджетът отново няма да може да ги покрие.
Не подкрепяме утвърждаващата се практика на т.нар. делегирани бюджети, които не стимулират качество и ефективност на работа и обслужване, а възпроизвеждат завоювани позиции на болниците от минал период. Необходимо е да се промени тяхната роля и предназначение. Този механизъм на заплащане трябва да се разработи и прилага така, че да служи повишаване на качеството на обслужването, за ограничаване на надписването и стимулирането на броя на хоспитализациите, на ограничаване на деформациите, се казва още в становището на Българската стопанска камара.
Не може да продължава, въпреки нашите възражения, част от вноските на осигурените лица да се ползват за фискални цели. Наличието на т. нар. излишък по бюджета на НЗОК позволява осигурителните вноски да се ползват за целите на фискалния резерв, а в края на годината да се национализират.
Предлагаме да се преразгледат разходите за обслужване на системата на НЗОК. Необходимо е да се извърши анализ на функциите, които изпълнява касата, и тяхното съответствие със заложените в закона, с оглед Касата и нейните структури да се освободят от някои несвойствени и ненужни функции, да се аутсорстват някои дейности и на тази база да се намалят разходите за издръжка, смятат още от БСК .
Считаме, че предложеният бюджет компромисно може да служи за целите на здравното осигуряване до приемането на нов модел на здравната система и разработването на механизми за неговото въвеждане. След това НЗОК следва да предложи актуализиран бюджет, с който да се осъществи реформиране на системата и който финансово да осигури заложените в реформата параметри.
Бюджетът на НЗОК следва да се отдели от консолидирания бюджет, за да се осигури необходимата гъвкавост и целесъобразност на натрупаните средства от осигурителни вноски категорични са от БСК.
От Българската стопанска камара предлагат солидарният принцип следва да се прилага последователно в управлението и функционирането на здравноосигурителната система. Държавата да участва в системата солидарно, като равнопоставен осигурител, а не да бъде, както сега, в привилегировано положение спрямо останалите осигурители.
За целта е необходимо да се преразгледа приложението на основните принципи на управление на здравноосигурителната система. Управлението на здравната каса трябва да съответства на публичния характер на институцията, като се запази и развие принципът на солидарност. Това изисква да се осигури реално трипартитно управление на здравноосигурителната система, което да отговаря на реалния принос на страните във финансирането на системата. Държавата следва да се оттегли от положението се на мажоритален участник в управлението на касата. Основен приоритет в управлението на системата да бъде защитата на интересите и гарантиране на правата на осигурените лица.
Необходимо е бюджетът на здравната каса да се отдели от консолидирания бюджет на страната. Да се преустанови практиката осигурителни вноски да се внасят директно във фискалния резерв, като резерв на здравната каса, който не се ползва за реалните цели на осигурителната система. Управлението на финансовия ресурс на касата да бъде право и отговорност на управителните органи на касата.
Държавата, както всички работодатели, да бъде равнопоставена по отношение на задълженията си при определяне размера, обхвата и реда за внасяне на здравните вноски на лицата, които осигурява разходите за здравноосигурителни вноски да бъдат за сметка на бюджетите на съответните ведомства, вместо да се включват в общия трансфер, внасян от Министерството на финансите на всеки три месеца. Осигурителните вноски да се внасят от всяко министерство и ведомство ежемесечно при спазване на установените в закона срокове. По този начин бюджетите на министерствата и ведомствата ще отразяват реално направените разходи и ще се следи за регулярността и размерът на направените от тях вноски.
На министерствата и ведомствата да се налагат същите глоби и други санкции, както на всички работодатели, когато не спазват реда, размера и сроковете за внасяне на полагащите се осигурителни вноски.
Вноските, които прави държавата за осигурените от нея лица - пенсионери, деца, ученици, майки и т.н., които са най-големите потребители на здравни услуги, да имат реални стойности и да бъдат най-малко равни на средния размер на осигурителните вноски, които се правят от реалния сектор, предлагат от Камарата.
Работещите по служебни правоотношения да внасят ежемесечно лични здравни вноски за сметка на получаваното от тях трудово възнаграждение.
Да се разработи комплекс от мерки - законодателни, икономически, социално-психологически, информационни, с които да се промени подходът към лицатата, които не правят здравни вноски. Не може да продължава практиката повече от 1,6 млн. души да не правят здравни вноски, предлагат още от БСК.
Необходимо е да се намери законодателно решение за здравното обслужване на лица, които нямат доходи и не могат да се осигуряват.
Да се проведе широка обществена дискусия по проблемите на финансирането на здравната система, в която да вземат участие всички заинтересовани страни. Обществото да получи отговор на въпросите.
В бюджета следва да се заложат мерки, с които да се осигури и гарантира прозрачност и информираност на обществото върху състоянието и поведението на здравноосигурителната система - да се създаде система на непрекъснат мониторинг върху регулярността на получаването на осигурителни вноски и трансфери, за размера и структурата на извършените разходи, да се обявяват своевременно и периодично възникналите проблеми при финансирането и функционирането на здравната система, предлагат още от Българската стопанска камара.
Проблемите на бюджета са свързани с решаването на проблема със статута на болничните заведения. В пакета от мерки за реформиране на системата трябва да се включат законови и нормативни решения за подобряване свободата и автономията на болниците и другите лечебни заведения по отношение на финансирането и осигуряването на инвестиции, да се даде възможност самостоятелно да се управляват разходите, да се договарят пряко със здравната каса, да имат възможност да участват при определянето на цените на услугите, които предлагат.

Facebook logo
Бъдете с нас и във