Банкеръ Weekly

Новини

Алексей Леонов пръв излиза в открития Космос

На 18 март 1965 г. съветският космонавт Алексей Леонов излиза през шлюза на космическия кораб Восход 2 в откритото космическо пространство, привързан със специално здраво въже. Престоят извън кабината на Восход е 21 минути, а извън шлюза в открития космос - 12 минути, при което се отдалечава от кораба на разстояние до пет метра. Това е първото излизане на човек извън борда на космически кораб в откритото космическо пространство.


Леонов е избран за член на първия отряд на космонавтите на СССР през 1960 година. Той е летял в Космоса като член на екипажа на две мисии. Първата е именно с Восход 2 (18 - 19 март 1965 г.) съвместно с Павел Беляев като втори пилот на кораба. По време на този полет Леонов извършва първото в историята на космонавтиката излизане в открития космос с продължителност 12 минути и 9 секунди (по други данни - 23 минути и 41 секунди). По време на излизането проявява изключително мъжество, особено в извънредната ситуация, когато надулия се космически скафандър е пречел за безпрепятсвеното завръщане на космонавта в космическия кораб. Леонов успява да влезе в шлюза едва след изпускане на излишното налягане. Преди приземяването пък отказва автоматичната система за ориентация. Павел Беляев ръчно ориентира кораба и включва спирачния двигател. Като резултат Восход се приземява в неразчетен район на 180 км северно от град Перм. В съобщениито на ТАСС това се нарича приземяване в резервен район, който всъщност се явява глуха пермска тайга. Две нощи на космонавтите им се налага да преживеят сами в дива гора при силен студ. Едва на третия ден до тях си пробиват път спасители на ски, които са принудени да изсекат площадка за приземяване на вертолет.


Вторият полет на Леонов е със Союз 19 (15 юли 1975 - 21 юли 1975 г.), съвместно с Валерий Кубасов, извършва вторият си полет в космическото пространство като командир на космическият кораб Союз 19 по програмата ЕПАС (друго, често употребявано име на програмата Союз-Аполо).


На 3 юни 1965 г. Едуард Уайт осъществява второто (първо за астронавт от САЩ) излизане на човек извън борда на космическия кораб в открития космос. Престоят извън Джемини 4 е 22 минути, през които астронавтът се опитва да маневрира на разстояние от пет до десет метра с помощта на специално разработен реактивен пистолет. Поради повреда в механизма за подаване на реактивна тяга опитите са прекратени след няколко минути.


На 5 август 1971 г. Алфред Уордън става единствения човек осъществил космическа разходка от 38 минути, докато командния модул на Аполо 15 е на невидимата страна на Луната.


Първата жена осъществила космическа разходка е Светлана Савицка на 25 юли 1984 год. от борда на космическата станция Салют-7. Излизането й в открития Космос е с продължителност 3 часа и 35 минути.


Излизанията в открития космос са опасни поради много различни причини. Основната е сблъсък с космически отломки. Скоростта, която се развива в орбита на 300 км над Земята (типично за мисия на совалка), е 7.7 км/секунда. Това е скорост приблизително десет пъти по-висока от скоростта на куршум. Това означава, че частица приблизително 100 пъти по-малка от куршум ще има същия ефект при тази скорост. Почти всяка космическа мисия създава още орбитиращи отломки, така че този проблем ще става все по-сериозен.


Друга опасност идва от факта, че външните условия в космоса се симулират по-трудно преди началото на мисията, въпреки че приблизителни симулации могат да се осъществят в съоръжения като хидро-лабораториите в тренировъчния център Гагарин в Звездния град и лабораторията за неутрална плаваемост на НАСА. Излизания в космоса не са рутинни операции заради техния риск. Поради това те се планират към края на разработката на проекта, когато се открият проблеми, а понякога и по време на самата мисия. Изключителната опасност на излизанията в открития космос неизбежно води до емоционално напрежение за космонавтите.


Други възможни проблеми включват отделяне на космонавта от кораба или пробиване на скафандъра, което би довело до дехерметизация и би причинило хипоксия и бърза смърт, ако космонавтът не се внесе бързо в херметизиран космически кораб.


Един космонавт е претърпявал пробиване на скафандъра. По време на мисията STS-37 малка пръчка пробила ръкавицата на един от космонавтите (името му не е разкрито, но е бил или Джери Рос или Джером Апт). Пробилият обект се задържал на място и не причинил осезаема дехерметизация и не е бил забелязан до благополучното прибиране на космонавтите в Атлантис.


Към 2012 г., не е имало катастрофални инциденти по време на излизане в космоса и никой космонавт или космонавт не е загивал по време на такова. Имайки предвид значителната опасност, присъща на излизането в космоса, и риска за космонавтите, някои учени работят върху развитието на дистанционно управляеми роботи за външна строителна работа, за да се премахне или намали нуждата от излизания на хора в открития космос.

Facebook logo
Бъдете с нас и във