Банкеръ Daily

Новини

ТРЕВОГАТА ЗА КНИЖОВНИЯ ЕЗИК ИЗЛЕЗЕ ФАЛШИВА

Тревогата за книжовния език излезе фалшива
Край на книжовния български език! Учениците няма да са длъжни да посещават часовете по български, а всеки ще има право да общува и пише, както си иска! Претопи ли се знанието, претопява се и нацията! Такива апокалиптични слова обикалят от няколко седмици ИНТЕРНЕТ пространството, изправяйки косите на всички, амбицирани да образоват и възпитат достойни български граждани. Истерията добива все по-масов характер и заплашва да предизвика сериозен обществен скандал.
В някои издания се съобщава за подета петиция в защита на езика, под която вече са се подписали повече от 150 хил. души в цялата страна. Авторите й твърдят, че на 20 март депутатите са приели на първо четене промени в Закона за народната просвета, зачерквайки т.4 в чл.16. В нея е разписано, че държавните образователни изисквания се прилагат задължително при усвояването на книжовния български език. Организатори на петицията са инициативен комитет на родителите, регистрирани в портала BG-Mamma, в сайта на СПОД Български бебе център, и членове на сдружението Настоящи и бъдещи майки. Защитавайки родния си език, ние защитаваме своята история, култура и национална идентичност, призовават те.
Оказа се, обаче, че в цялата история има нещо изначално сбъркано. Инициативата действително щеше да е похвална, ако в основата й не стоеше едно заблуждение. Истината е, че подетата петиция не е нова, а добре познатата, но явно позабравена, стара подписка от април 2008 година. Тогава парламентарната Комисия по образование действително обсъждаше промени в Закона за народната просвета, сред които фигурираше и предложението да отпадне въпросната т.4 в чл.16. Но след като се вдигна шум до небесата как депутатите обричат гражданите на невежество, въпросът бързо бе решен и поправките в норматива - приети, без да се пипа спорният текст. Точката и до ден днешен фигурира в закона, а от началото на годината в Народното събрание не са внасяни за разглеждане нови корекции в него. Доказва го и стенограмата от парламентарното заседание на 20 март, където не се споменава и дума за книжовния български език. Такива текстове не са били гледани и в просветната комисия, тъй като през март тя е имала всичко на всичко две събирания и е обсъждала само стратегията за научни изследвания и промените в Закона за професионалното образование. Нищо чудно първоизточниците на слуха да са се объркали с публикувания на ИНТЕРНЕТ-страницата на Министерството на образованието проект на Закон за училищното образование и предучилищната подготовка, който действително предизвиква обществени дебати. Документът обаче е съвсем различен и не се намесва в държавните образователни изисквания за усвояване на книжовния български език.
Гаранции, че стандартите няма да бъдат пипани, даде през седмицата и просветният министър Даниел Вълчев. Книжовният български език е задължителен в българското училище и въпросът за отпадането на неговия задължителен характер и за каквото и да било омаловажаване на неговото значение никога не е стоял и не може да бъде поставян на дискусия. Този принцип е закрепен в действащия Закон за народната просвета и е доразвит в актовете по неговото прилагане. Той е потвърден и дори засилен в проекта на нов закон за училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка, който предстои да бъде обсъден в Народното събрание. Този проект създава допълнителни гаранции за пълноценното използване и усвояване на книжовния български език, се казва в официалната позиция на министерството. Цитиран е също чл.5, ал.1 от Закона за народната просвета, който въвежда категоричното изискване в училищата и детските градини да се използва книжовният български език. Неговото усвояване, чрез включването му в учебниците и учебните помагала, е регламентирано от чл.93, а чл.183, ал.2 задължава преподавателите да го използват при предаването на материала.

Слава Аначкова

Facebook logo
Бъдете с нас и във