Банкеръ Daily

Новини

240 г. бележат безсмъртието на Паисий Хилендарски

На 3 юни през 1773 г. е починал Паисий Хилендарски (1722ndash;1773 г.), често наричан още Отец Паисий, български народен будител и духовник, автор на История славянобългарска. Изразените в труда му идеи за национално възраждане и освобождение на българския народ карат много учени да го сочат за основоположник на българското Възраждане. Канонизиран е за светец с писмен акт на Светия синод на Българската православна църква през 1962 година.


Сведенията за живота на Паисий Хилендарски се изчерпват с автобиографичните му бележки в единствената му сигурна творба История славянобългарска, вписванията в хилендарските кондики и някои писма. В тях става ясно, че е роден през 1722 г. в Самоковската епархия със светско име Пенко или Петър. Най-сериозната научна хипотеза в българската историография казва, че Паисий Хилендарски е син на Михаил Хаджи Вълчев и брат на Лаврентий (Лазар) Хилендарски и хаджи Вълчо, които по произход са от Банско. Различни краеведски трудове посочват други селища като родно място на Паисий Хилендарски, но те не получават сериозно внимание.


Паисий Хилендарски не получава системно образование, но през 1745 г. се замонашва в Хилендарския манастир, където по-късно е йеромонах и проигумен. През 1758-а пътува до Сремски Карловци като таксидиот, където се запознава с исторически съчинения и средновековни източници за българската история, които ще му послужат за написването на основния си труд.


История славянобългарска е завършена през 1762 година в Зографския манастир, след като Паисий напуска Хилендерския манастир заради раздор с останалите монаси. При обиколките си из българските земи като таксидиот носи и своя труд, за да се преписва и разпространява сред българите. Предполага се, че е починал през 1773 година на път за Света гора в селището Амбелино (днес Св. Георги - квартал на Асеновград).


Историята на Паисий Хилендарски е значително повлияна от исторически съчинения като Деяния церковная и гражданская на Цезар Бароний и Книга историография на Мавро Орбини. За написването й е ползвал още исторически извори от манастирските библиотеки в Атон и Сремски Карловци.


Паисий се стреми да събуди народностното им съзнание, да им внуши, че имат основания за високо национално самочувствие и гордост. Един от най-важните му аргументи за това е дейността на славянските първоапостоли Константин-Кирил Философ и Методий, политическият и културен просперитет на Средновековната българска държава и видните й владетелите. Българската историография поставя долната граница за начало на Българското възраждане с труда на Паисий Хилендарски. Известни са около 60 преписа на книгата му, първият препис е на Софроний Врачански (1765 г.), а първото печатно издание на книгата е направено през 1844 г. под заглавие Царственик след силна редакция от Христаки Павлович.


Паисий Хилендарски е сред първите 10 в класацията на БНТ Великите българи, а Пловдивският университет, Софийската математическа гимназия и други учебни заведения в България са наречени на негово име.


С постановление на правителството от 28 юли 2000 г. се определя годишна държавна награда Свети Паисий Хилендарски, която се присъжда на български творци и изпълнители на произведения, свързани с българската история и традиции. Нейни носители са проф. Вера Мутафчиева (2000 г.), акад. Светлин Русев (2001 г.), проф. Стефан Данаилов (2002 г.), Йордан Радичков (2003 г.), проф. Христо Христов (2004 г.), арх. Богдан Томалевски (2005 г.) и писателят Богомил Райнов (2006 г.)

Facebook logo
Бъдете с нас и във