Банкеръ Daily

Новини

Жреците на пустотата

Според изследване на катедрата по български език в СУ Св. Климент Охридскинай-любимите думи на българския политически елит са следните: политическа отговорност, политическо пространство, приоритети, прозрачност, популизъм, реалност, визия, хармонизиране, стартиране, финализиране и конкретика. Доколко изводите в проучването са верни, можем да се убедим, като включим телевизора. Там от сутрин до здрач политици, разположени удобно в тяхната си координатна система ляво-център-дясно, заливат народа с любимите си думички. Ефектът донякъде напомня на цунами след японски земетръс. Разликата е, че катаклизмите в Страната на изгряващото слънце, макар и драматични, са редки, докато ние всекидневно се давим в приказки за отговорност, приоритети, визии и конкретика.


Лингвисти уточняват, че честата употреба на определени думи в политическата говорилня означава само едно - че назоваваните неща не съществуват или пък ги има, но нейде другаде. В древността силата на думата се основавала върху вярата за връзката между съществата, предметите и думите, които ги означавали. Съзнавайки това, жреците са употребявали определени думи и фрази, от които на съплеменниците им настръхвали косите. Думите били магични, но за племето те означавали реално съществуващи неща - божество, стихия, природа, Космос.


Днес изброените думички също се употребяват често, но магия няма. Няма и връзка между назованото и съществуващото. По тази причина липсата на обща вяра в казаното изисква нещо, което да сближи очевидно раздалечаващите се страни в политическото говорене - папагалстващият елит и давещата се слушателска маса. А начинът за скъсяването на дистанцията, според нашите политици, е в профанизиране на политическото говорене. Докато се стигне до тотално вулгаризиране.


На някои представители на политическата ни фауна вулгарната лексика им иде отвътре, те са органични. Нека само си припомним какво заяви пред телевизионните камери лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов през 2010 г. по повод атаките срещу любимия му Цветан Цветанов: Това да мачкаш Цветанов, е все едно с голо дупе таралеж да мачкаш. Думи, излетели от устата на български премиер, който в свободното си време търчи след футболната топка или играе на карти с котараците в чизми. На този фон високият наратив на филолога отличник от Великотърновския университет Лютви Местан действително изглежда като превземка на човек, преминал на другия тротоар, както казва народът.


Най-любопитното обаче е, че заради отличното си владеене на българския език и изящния изказ Местан стана обект на иронизиране от страна на нашата журналистика. Сякаш дебелащината, демонстрирана неведнъж от Бойко Борисов в изявите му пред камерите, им е по-близка и предпочитана пред екзактната и брилянтна реч на политическия му опонент Местан.


Ако е така, много жалко за българската журналистика. Отварянето на ефира за просторечието само още веднъж доказва тежкото съмнение, че телевизията и говорещите от екрана преднамерено и последователно допринасят за всеобщата простотия. Те само довършват това, което прави с българите неефективната образователна система, масовата култура, чалгата и повсеместната жълтевина.


Привличането и споделената любов между политиците и телевизиите са обясними. Засега не е измислена друга по-добра технология за манипулиране, а политическият елит добре знае това. В някои мигове любовта им е дотолкова взаимна, че у страничния наблюдател се появява усещането, че двете страни си принадлежат една на друга, макар и без брак, но в уютен конкубинат.


Най-любопитен за зрителите, пред които взаимната любов между политици и телевизии зрее, е мигът, когато двете страни почват да се еманципират един от друг. Подобна сцена се разигра пред погледите на зрителите на сутрешния блок на Нова телевизия в четвъртък (12 декември), когато гост в студиото беше лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов. Водещите непрекъснато декларираха, че телевизията им няма нищо общо с Борисов. Той на свой ред обяви, че колкото е бил свързан със СИК, толкова има нещо общо с Нова ТВ. Какво се крие зад тези признания, един Господ знае.


Политико-телевизионният конкубинат у нас обаче поражда размисъл за ролята му в изпиването на енергията на нашето общество. Тежки мисли за отговорността, приоритетите, визията за бъдещето. Все думи, изпразнени от вяра...

Facebook logo
Бъдете с нас и във