Банкеръ Daily

Новини

Катастрофичен пул за наратива на елита

В застраховането има едно звучно понятие катастрофичен пул. Става въпрос за специален фонд срещу природни бедствия, който да помогне за преодоляване на последиците от тях. В случая идеята е усилията да се обединят, защото индивидуалното застраховане не помага.


У нас, както знаем, застрахователната култура е на същия хал като самата култура. Какъв е той, всеки решава според собствената си култура. Но като цяло тънем в простотия.


Така че има спешна нужда от катастрофичен пул срещу щетите от говоренето на онези, които съвсем сериозно продължават да се определят като елита на нацията. В това не би имало нищо смущаващо, ако пред съществителното елит бъде прибавено определението катастрофичен. Тогава нещата ще си дойдат на мястото с уговорката, че явлението катастрофичен елит не подлежи на застраховане.


За разлика от елитния партиен лидер Лютви Местан, който често ползва наратива си, за да не каже нищо, елитният президент Росен Плевнелиев често казва повече, отколкото наративът му позволява. То не беше ирландска пастирка (такъв бил в предишния си живот), то не бяха клъстери и технологични паркове. На дискусията с граждани на тема медии пък чухме интимни детайли от връзката му с експремиера Бойко Борисов. Откровението беше библейско, истинска притча, нищо че прозвуча ни в клин, ни в ръкав. Плевнелиев разкри смисъла и съдържанието на посвещаването си в президентската длъжност. Всички тогава видяха, че Борисов му опъва ухото и го тупа по темето, но истината била друга - той просто му бръкнал в окото, сочейки на финансовия си министър Симеон Дянков къде да седне.


Как да го разбираме това? Че Борисов е искал да сложи Дянков на мястото му още тогава или че просто не е забелязал избирането на Плевнелиев за държавен глава. Да не би пък да е използвал мащабния си държавнически замах, за да покаже и на двамата, че е без значение какви постове заемат, стига да седят на задниците си, както той повелява. Но тези тълкувания са твърде опростенчески. Политолозите биха се изкушили да решат, че президентът предлага метафора, която да докаже, че той се е еманципирал от Борисов точно преди онзи да му опъне ушите. И в борбата си за еманципация едва не останал без око. Дори обаче да приемем, че е така, остава въпросът имало ли е опъване и бъркане с пръст между двамата преди еманципацията.


Женските наративи в парламента също си ги бива. Вижте само сблъсъка между юристките Мая Манолова и Десислава Атанасова в дебата за здравеопазването и в частност - за плащаните от Здравната каса вносни лекарства. Какъв дебат само - тръгнаха от здравеопазването, а стигнаха до правосъдието - две животоспасяващи теми в една. След кратка артилерийска подготовка, в която Атанасова обвини Манолова, че не разбира нищо от здравеопазване, а Манолова отвърна, че Атанасова не разбира нищо и от право, последва дърпане на уши и бъркане в очи чрез цитат от художествената литература.


Надявам се да сте прочели поне класиката Престъпление и наказание на Достоевски, защото само там виждам допирните точки в знанията ви за общата част на Наказателния кодекс, отличи се ГЕРБ-ерката Атанасова. Чела съм както Престъпление и наказание, така и Идиот на Достоевски, блесна БСП-острието Манолова, без да уточни обаче чела ли е Бесове.


В опит да примири наративите ДПС-легионерът Йордан Цонев призова: Преди да се говори за Достоевски, да се отбележи кой е чел Винету. Връщането към медицината пък стана с диагнозата на Даниела Дариткова, че усещането за чиста съвест (разбирай - на бившите управляващи от тройната коалиция)е признак на склероза.


В тази обстановка твърдението на икономическия министър Драгомир Стойнев, че българските политици на прехода я докарали дотам, че Тодор Живков да изпъкне като най-големия държавник, лови вяра. По негово време застрахователната култура хептен никаква я нямаше, но елитът не изглеждаше толкова катастрофичен. Просто не му даваха да излага наратива си, без да бъде предварително написан, проверен и обсъден. После се оказа, че не във Винету е проблемът, а в онзи, който го чете, без да поглежда Достоевски. И от двамата има какво да се научи, но става лошо, ако произвеждането на първия във вожд направи от втория индианец.

Facebook logo
Бъдете с нас и във