Банкеръ Daily

Новини

Българската следа в Юнайтед Кепитъл

Интригата около ПОК Доверие с всеки изминал ден се заплита все повече. В нея се намеси дори българският президент Росен Плевнелиев, който в сряда заяви, че не е съгласен спестяванията за пенсия на 1.2 милиона българи (възлизащи на над 2 млрд. лв.) да отидат в една офшорка, която има 14 паунда по сметките. Става дума за компанията Юнайтед Кепитъл, чийто председател на съвета на директорите Дебора Стърман преди две седмици официално обяви, че договорът за покупката на ПОК Доверие с досегашния собственик Виена Иншурънс Груп вече е подписан. Впрочем случайно или не никой не попита австрийците защо се разделят с толкова печеливша компания и на кого я продават. Вместо тях изявления прави досегашният мениджър (в оставка) Даниела Петкова и те звучат някак неубедително... в стил След мен и потоп!


Насред пуническата битка по темата, поляризирала докрай медийните позиции, в София спешно пристигна Дебора Стърман и пред отбран кръг разкри кои са акционерите на компанията купувач и какви са намеренията им по отношение на финансовия пазар в България. Убедена в правото на инвеститора сам да избере момента, в който да изложи позициите си, адвокат Стърман изрази недоумение защо към тази инвестиция се подхожда с толкова голямо подозрение. След срещата обаче сигурно си е отговорила на този въпрос.


В сряда (7 август) ясно се видя, че не само българските медии се отнасят подозрително към Юнайтед Кепитъл. В началото на август международната агенция Ройтерс публикува материал, в който се казва, че въпросната компания не е листвана на борсата, няма сайт, нито телефонен номер. Офисът й бил в къща в гр. Грейс, графство Есекс, където се помещавала Таня Пазарчик - работеща за агенция Insolution Service, която пък служела като куриер на Юнайтед Кепитъл и препращала пощата й в Австрия. Според справка от октомври (очевидно направена от Ройтерс, който винаги се позовава на източниците си, а в случая такъв не е посочен) компанията Юнайтед Кепитъл не била активна и по сметките й имало 14 паунда. Да се чуди човек защо му е на Ройтерс да следи точно тази компания, и то още от октомври (за коя година става дума - не е споменато никъде).


На 7 август след повдигната топка от агенцията дойде и случайната вметка в президентската реч, направена иначе по повод актуализацията на бюджета.


Справката, която в. БАНКЕРЪ се потруди да изготви от службата по вписванията на Англия и Уелс - т. нар. Companies House, показа, че към 21 май 2013-а по сметките на Юнайтед Кепитъл наистина има 14 паунда. Само че към 11 юли данните за дружеството са актуализирани и новата информация е, че общият акционерен капитал на фирмата е близо 9.8 млн. паунда, разпределен в три класа акции. Така данните от службата по вписванията потвърждават и твърденията на Дебора Стърман, че дружеството се управлява от нея и от австрийците Гюнтер Рор, Слободан Ристич и Хайнц Русвурм. Такава информация за една офшорна компания едва ли може да се открие свободно по интернет.


Тук обаче голямата интрига е съвсем друга. А именно


не стоят ли зад тези британски инвеститори

nbsp;


български капитали, напуснали някога родината и търсещи пътя обратно сега. Ако се съди по думите на Дебора Стърман, програмата за навлизане на Юнайтед Кепитъл на нашия пазар е доста амбициозна. Което ще рече и добре подплатена финансово. Ще припомним, че освен за ПОК Доверие базираната в Есекс компания е сключила договор за придобиването на Ти Би Ай Асет Мениджмънт и Ти Би Ай Инвестмънт и води разговори за закупуването на Токуда Банк. Та това си е цял финансов холдинг. А българската следа в Юнайтед Кепитъл е доста гореща. Един от акционерите на това дружество до неотдавна например е била


компанията Риджънт Кепитъл АД

в която акционери са фондация Тера Инкогнита, Стоян Стайков и Румен Нанов. Въпросната фондация е със седалище в Лихтенщайн - държава, известна като убежище на банковата тайна, в която произходът на капиталите и собствениците на сметките остават неразкрити. Може би тази връзка е търсена и с името на фондацията, която в превод от латински означава непозната земя. Така че за нейната дейност трудно би могло да се научи нещо конкретно от документите.


Виж, за другия акционер в Риджънт Кепитъл - Румен Нанов, може да се намерят много данни. Първо, той и Стоян Стайков, освен че са акционери, имат и управленски функции. Нанов е изпълнителен директор, а Стайков е прокурист. Освен това Нанов участва в управлението на поне две дузини фирми, които са свързани както с Риджънт Кепитъл, така и с директори на Юнайтед Кепитъл като Гюнтер Рор и Камелия Здравкова, която според службата по вписванията на Англия и Уелс също е в мениджмънта на компанията от Есекс.


Въпросът в случая е: дали цялата тази фирмено-капиталова мрежа с българско участие (виж карето Кой е Румен Нанов) има отношение към сделката за ПОК Доверие? Докато не бъде даден ясен отговор на този въпрос около продажбата на пенсионноосигурителното дружество, винаги ще витаят подозрения. И без това около името и дейността му вече има достатъчно напрежение.


През седмицата стана ясно например, че по повод


инвестициите на ПОК Доверие

през март и април 2013 г. Комисията за финансов надзор е направила надзорни предписания пенсионното дружество да преустанови сделките с дългови ценни книжа на фирми на Иво Прокопиев. Става дума за покупката на облигации, емитирани от Алфа енерджи, и репо сделките с акции на Каолин АД. Същото предписание е направено и на ПОД Алианц България. И двете компании са изпълнили предписанията и вече нямат вложени пари в ценни книжа на посочените от КФН фирми на Прокопиев. Спазили сме всички изисквания на КФН. Реализирахме печалба от облигациите. Само не разбирам как преди половин година инвестициите в тях бяха добри, а сега са лоши, заяви Даниела Петкова, председател на УС на ПОК Доверие. Според нея и дума не може да става за източване на пенсионната компания, след като тя е регистрирала печалба от облигациите. Освен това не разбирам защо всички са се вгледали в нашата инвестиция в тези облигации, след като ние държахме 27.54% от емисията, а най-големият дял бе купен от една банка - каза Петкова.


Според финансисти дружествата на Прокопиев са откупили облигациите си, като са платили около 6 млн. евро - пари, набавени от продажбата на Каолин. Дотук добре. Но в типичния си стил Прокопиевите фирми атакуваха КФН за решението й. Според тях то било продиктувано от публикации във вестниците Капитал и Дневник (чийто собственик е Прокопиев) срещу председателя на КФН Стоян Мавродиев. По този начин, видите ли, се потискало свободното слово. Колко удобно звучи. Но я се замислете: може ли да има свободно слово в медии, чието съществуване зависи от доброто състояние на другия бизнес на техния собственик? Някак си не се връзва. И в този контекст ето и една друга версия. И тя е, че медиите на Прокопиев започнаха атака срещу КФН и водената от нея политика именно за да спрат мерките, които надзорният орган е смятал да наложи спрямо емитираните от тях облигации. Това не звучи ли по-правдоподобно?


По същия начин Капитал и Дневник през 2008-а уж принципно критикуваха БНБ и по-специално банковия надзор. А истината бе, че причината за негативизма им бе отказът на БНБ да позволи на Прокопиев да закупи българска банка.


Впрочем още когато се заговори, че ПОК Доверие ще се продава, се появиха версии, че именно Прокопиев в съдружие с друг български фармацевтичен бос смята след време - чрез пенсионноосигурителната компания, да придобие и кредитна институция у нас. Сега компанията от Есекс Юнайтед Кепитъл декларира, че разговаря за придобиването на Токуда Банк. И след като въпросителните около българската следа в Юнайтед Кепитъл остават без ясен отговор, а в интернет пространството ПОК Доверие продължава да се свързва с Прокопиев, спекулациите по темата няма как да спрат.


nbsp;


Кой е Румен Нанов

nbsp;


Кариерата на Румен Нанов е добре позната във финансовите среди от близкото минало, тъй като се свързва с членството му в управителните съвети на фалиралите в края на 1996-а Агробизнесбанк и Елитбанк. От Търговския регистър се вижда, че и до днес той поддържа тесни бизнес отношения с някои от лицата на тези банки. Става дума за Христо Данов, който заедно с Христо Александров създаде Агробизнесбанк в зората на прехода. Двамата Христовци се прочуха като пловдивските брокери, а имената им останаха тясно свързани с фалита на банката. Та с Данов Риджънт Кепитал е имал съвместно дружество Агро Юнион Мениджмънт, което от март 2013-а е в ликвидация. Пак заедно с Данов, но този път и с Христо Александров, Румен Нанов е съсобственик в компанията Интербанкинг Консултинг ООД. И това са само връзките, които успяхме да открием за кратката ни разходка из дебрите на Търговския регистър. Сигурно има и още.


Що се отнася до Юнион Кепитъл и покупката на ПОК Доверие, проверката в Търговския регистър показва, че Риджънт Кепитъл, в която Нанов е управител, участва като акционер или съдружник в няколко фирми, чийто капитал и управление също са свързани с Юнайтед Кепитъл от Есекс. Такава например е Сейнт Гейбриъл Ресорт ООД, където другият съдружник е РЗ Метал ООД. Вървейки по нишката на дружествени и акционерни участия, се вижда, че независимо от всички криволичения краят й води до Риджънт Кепитал. И във всички дружества по веригата под някаква форма фигурира Румен Нанов. Но там се появяват и други лица, имащи пряко отношение към Юнайтед Кепитал.


Например Гюнтер Рор е управител в Сейнт Гебриъл Ресорт, а заедно с него в ръководството е и Камелия Здравкова. Въпросната дама фигурира в базата данни на службата по вписванията на Англия и Уелс като директор на Юнайтед Кепитъл. Самата тя е в борда на директорите на 26 български компании, зад повечето от които стоят офшорни фирми от Швейцария до САЩ, както и дружества от Австрия и Германия. Такива са Сил-Тек Индъстрис АД, Си Ай Ти Ес АД, Уайт Маунтин Голф Клуб АД, 21 фирми за фотоволтаици под името Соларленд, в управлението на повечето от които по някакъв начин участва и Нанов.

Facebook logo
Бъдете с нас и във