Банкеръ Weekly

Новини

Цени, ценности - открийте разликата

Популярната преди години игра Открий разликите между две на пръв поглед еднакви картинки отново е на мода. Актуализира я бившият премиер Бойко Борисов, изричайки фразата При ГЕРБ протестите бяха за цени, сега са за ценности. Сиреч, както обича да натъртва Бойко, неговото правителство е било по-ценностно, въпреки цените.


Добре звучи това с цените и ценностите, но президентът Росен Плевнелиев не успя да ги разграничи. Променяйки за втори път мнението си, той рече, че протестите през февруари и тези през последния месец са еднакви - те си приличат, защото са протести за ценности. Държавният глава изреди и трите основни стълба в ценностната система на българската нация - православната религия, училището и семейството. Без тях сме като нация, която виси във въздуха (досущ като висящо кафе), вместо да стои здраво на своите фундаменти. Плевнелиев посочи и въздухарите (изключвайки, разбира се, себе си) - политиците, които водят партизански битки, вместо да работят за духовното и физическо обединение на нацията върху нейната ценностна система.


Кой видял разликата, кой - не, важното е че я докарахме до ценностите. Не само на улицата, но и на най-високо управленско равнище.


В книгата си Големият разлом Франсис Фукуяма сякаш мисли като нашите протестиращи. Единственото ни основание за надежда - заключава той - е могъщата вродена човешка способност за възстановяване на обществения ред. И въпреки че тя е посветена на големия разлом на обществените ценности, съпътстващ прехода от индустриално към постиндустриално общество в развитите страни, а ние също не сме недоразвити - поне по отношение на последствията. Не отстъпваме на развитите по увеличаване на престъпността, разпадане на семейството, сриване доверието към институциите, моралния упадък...


Та според Фукуяма преходът към информационно общество ни се отразява зле. Американецът цитира една друга игра - ползваната в психологията ултимативна сделка. В нея първият играч получава 100 долара, които да си подели с втория. Ако те не се споразумеят, и двамата не получават нищо. Рационалната стратегия за първия би била да задържи 99 долара и да даде 1 на втория, предполагайки че за него минималната печалба ще е по-добра от нищо. Но ако първият не е лакомо животно, а човек, трябвало да подели парите поравно, за да не унизи и обиди партньора си.


Въпросът, според нас (особено в български вариант)е дали и докога вторият ще се съгласява с хвърления му долар? За цени ли става въпрос тук, или за ценности? Ние сме зле и с двете, но, както знаем, закон №1 в икономиката е, че благата и парите винаги не достигат. А като нямаш пари, майката му е да се спасяваш в ценностите. Само че и онези, които са тъпкани с пари, не са далеч от този извод. А според Фукуяма и едните, и другите са заразени с един и същи вирус - миналият всякакви граници и изгубил всякакъв смисъл стремеж към свобода.


В прав текст: Едно общество, устремено към непрестанна преработка на нормите и правилата, за да осигури все по-голяма свобода на личния избор, става все по-хаотично, раздробено, изолирано и неспособно за изпълнение на общи цели и функции. Същото общество, което желае да няма граници на технологичното обновление, се сблъсква с факта, че няма граници и за личното поведение. Оттам - растяща престъпност, разрушени семейства, неизпълнени родителски задължения спрямо децата, отчуждение между съседите и бягство на гражданите от обществения живот.


Ето ни и нас - с тази разлика, че общественият живот във вид на протести сякаш кипи. Всички искат всичко - и цените да са поносими, и ценностите да са си на място, и да са безкрайно свободни в личния си избор. Но в практически план свеждат исканията си до оставка на кабинета Орешарки и до нови избори. Ха сега - открийте разликите!

Facebook logo
Бъдете с нас и във