Банкеръ Daily

Новини

Чиновникът срещу народа

Това е война и тя се води от десетилетия. В нея обикновено губещи са гражданите и бизнесът - най-вече дребен и среден, който няма достъп до скъпа правна помощ. Затова чиновникът ни върти на ръжена на правилните по форма, но всъщност издевателски по съдържание решения, мнения, оценки, реакции или съвети, чийто смисъл е прост: Я си гледай работата! или По този въпрос толкова!


Забелязали ли сте, че чиновниците обикновено са намусени или поне сериозни. И ни карат да чакаме - минути, часове, дни или седмици за нещо, което може да стане за минути. Има даже ценоразпис на чакането - обикновена, бърза или експресна услуга. Като в сервиз за кафеварки или електрически тенджери. И хората си плащат, ако бързат за още едно издевателство над тях, въпреки че като данъкоплатци са платили с налозите си предварително за всички бъдещи услуги от чиновниците. Впрочем и парадоксите в тази война нямат край и ако някои писател ги беше измислил, щяха да го обявят поне за декадент.


Обран е имот, задигнати са уреди и други машинки, подадена е жалба в столично РПУ. Месец по-късно гражданинът получава писмо от МВР, в което дословно пише: Не сме убедени, че има кражба, защото не сте посочили имената на извършителите... Този бисер е дело на индивид, получаващ заплата като разследващ орган.


Запасен офицер пред пенсия моли МО да му издаде препис от заповед на Управление Кадри от 1981 г., за да удостовери пред НОИ категория труд. Не става дума нито за секретен план на НАТО, нито за директиви на началника на отбраната от 2012 година. След двадесетина дни получава възпитан отговор, подписан от голям МО началник с един-единствен съвет -да изпрати същото писмо до Военния архив, Велико Търново. И тук, по форма, всичко е наред, а по същество е 101% издевателство.


Данъчните обичат гражданите само когато си плащат. Във всички останали случаи им нареждат пълна данъчна ревизия. Едноличен търговец иска да си възстанови надвзет данък общо доход - сумата е под 100 лева. Но са си негови пари, нали!


Веднага след това бирниците му правят пълна данъчна ревизия за последните пет години, пишат му строги писма да се яви еди-кога си еди-къде си и плащат за това на пощи и куриери. Следва акт за недовнесени в хазната 10-15 ст. отпреди четири години поради грешка в данъчната декларация, които обаче днес, ведно с наказателната лихва ден за ден, стигат доста левчета. Но са по-малко все пак от пощенските разходи на администрацията плюс банковата такса за превод в бюджета.


Вярно е, че понякога и чиновникът губи в тази война. Например ексминистър Николай Василев през 2007 г. отмени молбата като форма на релации народ - чиновник и я замени със заявление. Но няма ясен отговор защо досега никой не успя да накара властта да въведе електронното правителство, което си буксува някъде по средата въпреки неуморните призиви на гражданите и бизнеса. Остава надеждата, че ако кабинетът Орешарски все пак просъществува, той ще направи нещо и по този въпрос. Защото е срамно гражданите, подаващи глава през гишетата из общини и министерства, да застават в противоестествени пози с гръб към околните, вместо от дома или офиса да се разплащат или да си решават проблемите на часа.

Facebook logo
Бъдете с нас и във