Банкеръ Weekly

Новини

Банките харчат милиони за заплати

Колко вземат мениджърите е добре охранявана тайна

Знаете ли кои са предпочитаните клиенти, на които банките без много уговорки отпускат потребителски и ипотечни заеми? Това са държавните служители и хората, които работят във финансови институции. Експертите по оценка на риска са убедени, че опасността те да бъдат уволнени или да спрат да получават възнаграждението си по някакви други причини, е най-ниска. Законът за държавния служител бетонира работните места на хората във ведомствата. Що се отнася до служителите във финансовия сектор - съществува убеждението, че банките, застрахователите и останалите видове дружества в този бранш първо спират да плащат на кредиторите си, а едва след това започват да бавят работните заплати.


Според националната статистика за март 2013-а финансовият сектор е на трето място по размер на работната заплата на служителите в него, а средният й размер е 1428 лева. Независимо от кризата през последните четири години банките харчат средно по 700 млн. лв. (годишно) за възнагражденията на всичките си близо 26 хил. служители.


Разбира се,


средният размер на заплатата

както в банковия, така и в други сектори на икономиката е като средностатистическото кюфте. Има групи от служители, които вземат по 700-800 лв. на месец, и такива, чиито заплати и бонуси достигат до 5000 лева. На върха на пирамидата са възнагражденията на банковите мениджъри, но и те са много различни и зависят както от обема на бизнеса на банката и от финансовите й резултати, така и от персоналната позиция, която те заемат. Въпреки това размерът на техните заплати и бонуси наистина е впечатляващ за българските реалности. В някои банки те достигат до 800 хил. лв. годишно. Но когато един човек управлява милиарди левове годишен оборот и носи отговорност за активи за милиарди, не е укоримо да получава и доходи от над половин милион лева годишно.


Именно преследването на печалбите и на разширяването на бизнеса и бясната конкуренция за клиенти докараха много от банките в развитите индустриални държави до фалит и предизвикаха сегашната финансова криза. Тези фалити бяха


предизвикани от неразумни политики и решения

на банковите мениджъри, които в желанието си да правят по-големи печалби, за да вземат по-големи бонуси, бяха принизили голяма част от ограниченията за поемане на риск. Под натиска на недоволството на потърпевшите им клиенти Европейската комисия бе принудена през 2010-а да приеме специална директива 2010/76/EU. Тя разпорежда всяка банка да оповестява политиката си по бонусите и да въвежда някои ограничения за съотношението между твърдата заплата и бонусите, както и за начините, по които те се плащат. Целта бе въпросните бонуси да се обвържат с дългосрочните резултати на банката.


Разбира се, правилата на тази директива бяха приложени и в България. Заради нея в края на декември 2010-а БНБ издаде Наредба №4 за


изисквания към възнагражденията в банките

Не си губете времето да я четете. В нея няма да откриете абсолютно никакви числа. Конкретни данни могат да се намерят след дълго търсене в годишните доклади на банките, в разширените им одиторски доклади или в специалните им оповестявания до БНБ, които те са длъжни да правят във връзка с наредбата. Данните не са стандартизирани. Така че на някои от банките може да се натъкнете на доста подробна информация. При други има само общи приказки. Но в нито един доклад не е написано, че еди-кой си изпълнителен директор е получил през годината еди-колко си пари като заплата и еди-колко си като бонуси. Впрочем няма нормативен документ, който да задължава банките да публикуват точно тази информация.


Проучването, което направихме обаче, показа някои много интереси неща. Става дума за някои от най-големи банки в страната, които диктуват модата на целия пазар. Неслучайно БНБ ги определя като структуроопределящи.


Най-коректна и прозрачна

в това отношение е УниКредит Булбанк. Както вече писахме, в разширения й одиторски доклад е посочено, че за 2012-а като възнаграждения между нейните 3752-а служители са разпределени 83.3 млн. лева. Но такава информация може да се открие в разширените доклади на всяка една банка. Отделно УниКредит Булбанк е публикувала годишното оповестяване по Наредба №4. Освен общите приказки за политиката по доходите на мениджмънта там се казва, че неговите възнаграждения се определят от специален комитет, който се състои от председателя на надзорния съвет на банката Роберт Задразил и от един от неговите членове. В работата си този комитет следва принципите на политиката по възнагражденията на цялата група УниКредит. От специално приложената таблица в оповестяването се вижда, че през 2012-а осем мениджъри на банката са получили заплата общо за 3.68 млн. лв. (средногодишно около 400 000 на човек). Гласуваните им бонуси са за 3.16 млн. лв., от които 814 хил. лв. ще се разпределят през 2013-а, 632 хил. лв. - през 2014-а. През тези две години бонусите ще се плащат в парични средства. А през 2015-а въпросните осем мениджъри ще си разпределят бонуси от 612 хил. лв под формата на акции на италианската УниКредит. Остатъкът от бонусите за 2012-а - около 1.08 млн. лв., ще бъде получен през 2016-а и 2017-а - като част от него отново ще е под формата на акции на УниКредит, а друга част - като плащане кеш. Достатъчно подробна информация, предвид практиката у нас, да не се обявяват конкретните възнаграждения на всеки мениджър поотделно.


Банка ДСК също е спазила изискването за оповестяване на политиката по възнагражденията. В нея са посочени и данни за получените


възнаграждения по сектори

в самата кредитна институция. Между служителите, работещи в банкиране на дребно, което е основният бизнес на банката, са разпределени общо 33.14 млн. лева. В корпоративното банкиране са изплатени възнаграждения за 3.75 млн. лв., а сред ангажираните с управлението на риска - 4.87 млн. лева. Служителите в Информационни технологии са получили общо 4.58 млн. лв., а хората, занимаващи се с поддържащи и обслужващи дейности - близо 15 млн. лева. Специално висшият мениджмънт и ръководителите на дирекции и звена, свързани с управлението на риска - общо 93 души, са си разпределили заплати за около 6 млн. лв. и са получили бонуси за близо 5.42 млн. лева. По-голямата част от тези бонуси - 3.83 млн. лв. ще бъдат изплащани в брой, а останалата част в акции на унгарската ОТР Bank.


В оповестяването на политиката на доходите


Пощенска банка не е посочила конкретни суми

nbsp;


на възнагражденията. Според някои финансисти мениджмънтът на банката е само на твърди заплати и не получава бонуси от 2009 г. насам. Такава била и политиката на цялата група на Юробанк заради ситуацията в Гърция. Впрочем подобно поведение не е в разрез с европейската директива и с наредбата на БНБ. Истината е, че тези два нормативни акта имат за цел да регулират само и единствено размера на бонусите и съотношението им спрямо твърдата работна заплата. Защото в големите европейски държави преди кризата бонусите са били много по-високи от твърдите заплати. В отчета на Пощенска банка е посочено единствено служителите от кой сектор в нея какъв дял от общите пари за възнаграждения взимат. В кредитирането например, където работи 82.3% от персонала, са получили 73.8% от общата сума за възнаграждения. А в инвестиционното банкиране, където са под 1% от служителите, те са взели 1.56% от средствата, които банката е похарчила за заплати.


В


годишният отчет на ОББ

чийто собственик е Национална банка на Гърция, се казва, че за 2012-а осемте членове на съвета на директорите са си разпределили общо 811 хил. лв. - със 144 хил. лв. по-малко в сравнение с 2011-а. Посочено е също, че общата сума на депозитите, които имат членовете на съвета на директорите и техните семейства, е 6.5 млн. лв., а на кредитите - 358 хил. лева. Данни за бонуси няма, може би защото такива не са изплащани.


Както се вижда, политиката за оповестяване на възнагражденията и бонусите на различните банки е много различна. Но като цяло тя съответства на националните и европейските изисквания. Въпреки това българските банки все още са далеч от познатата ни практика в други европейски държави, където се оповестяват дори и конкретните възнаграждения на мениджърите. Но пък не трябва да се забравя, че акциите на почти всички банки на Запад се търгуват на фондовите борси. Нещо повече, там дребните акционери държат по-голямата част от капитала и, естествено, имат право да знаят колко получават лицата, които управляват собствеността им. При нас ситуацията поне засега е точно обратната.

Facebook logo
Бъдете с нас и във