Банкеръ Daily

Новини

Сказание за Аспарух, Дарвин и българската роза

Тези дни с един млад колега разсъждавахме над един парадокс: как така в една държава, която от години копае от дъното надолу, се раждат толкова красиви жени?! Какво предопределя цъфтежа на толкова хубост, питахме се ние, докато зяпахме хората по перона в очакване на метрото.


Неизбежно стигнахме до изпълнената с много светлина мисъл, изречена от княз Мишкин: Красотата ще спаси света! Очевидно след краха на толкова политически кабинети, социални, финансови и икономически политики по време на непрестанния вече 23 години преход не ни остава никаква друга надежда освен формулираното по този начин от княза спасение.


Единственото семенце на съмнението обаче напъпва, когато се сетим, че в чест на героя си Достоевски е нарекъл романа си Идиот. Духовните стремления на княз Мишкин днес изглеждат неадекватни - красотата, за която той бленува, е метафизично видение, идеал от извънвремево, божествено начало на нещата. Дори и самият Достоевски се е съмнявал в постижимостта на такъв идеал. Какво остава за нас, обкръжени от войнстващата простотия на политическия елит, който уж е призван да формира национални ценности и високи цели?!


Явно спасението е другаде, или по-скоро смисълът на грабващата очите ни красота наоколо е друг. Говорейки за спасение, наскоро в бр. 22 на БАНКЕРЪ депутатът от Коалиция за България Мартин Захариев заяви, че преходът е свършил с тези избори. Според него е настъпил моментът да си повярваме, че можем да излекуваме сами раните, получени по дългия път. Дали?


Спомням си, че преди няколко години нещо подобно обявиха и социолозите Кънчо Стойчев и Андрей Райчев. Дори издадоха книгата си Какво се случи? Разказ за прехода в България и малко след него. Това стана още през 2008 г., сега сме 2013-а и отново говорим за край на пътя.


Дори да допуснем, че двамата социолози са направили малка грешка в датирането на края на прехода заради това, че виждат нещата от висините на прекрасните надморски тераси на голф игрището си Блек сий рама до Балчик, очевидно и на тях, и на Захариев им се ще да са прави: дългото пътуване към обществено-политическата нормалност да е свършило и оттук нататък ще дадем крила на мечтите си. И да повярваме на думите на княз Мишкин.


Реалността обаче ни дърпа за краката миг преди да разперим криле и рухваме на жълтите плочки пред Народното събрание. Свързани сме с народното представителство като с пъпна връв и няма изгледи скоро да я срежем. Значи смисълът на прииждащата завладяваща красота край нас е друг.


В един безизходен свят, като нашия, спасението не е за него, а за носителките на тази хубост. Казано на войнишки жаргон - всеки се спасява поотделно, най-вече прекрасните българки. Това го формулира най-добре неотдавна една хубавка и същевременно простовата девойка с бутилка уиски в ръка. В репортаж за абитуриентските празници пред камерата тя заяви, че целта на живота й след завършване на средното образование е да не работи и да си намери богат мъж, който да я извади от тукашното блато. Осъвременен вариант на песента на Паша Христова: Вземи в този хубав ден една българска роза... и мен!


Достоевски сигурно щеше да си изгори романа, ако беше я чул. Макар че такива златотърсачки е имало и преди. Явно за дългите години на несигурност и постоянна криза това поведение вече се е кодирало генетично. Следовниците на Дарвиновата теория за сексуалния подбор, според която жените избират мъжете с по-добри гени, очевидно на наша почва ще намерят доста аргументи в подкрепа. Генетичният материал тук е лош, както обяви преди време бившият премиер Борисов. Значи са оправдани да го търсят навън в името на по-доброто ДНК и бъдеще на потомството.


Явно настъпва епоха, в която българщината ще се разсели по света. Това вече се случва - по последните данни около 1.5 млн. млади, образовани и перспективни от всякаква гледна точка - включително и като генетичен материал - българи живеят, работят и раждат някъде другаде, но не и в България.


Каква ирония - осъществява се най-мрачният кошмар на хан Аспарух, който преди векове събрал племето, за да търси нова родина и ново бъдеще! Изглежда, в близките години хората с родословно дърво като това на Дилма Русеф ще се множат, а в разказите на потомците им с приглушена светлина ще се появява името на една екзотична страна, някъде на Балканите. Там, където според местния Институт за пазарна икономика 3.5 млн. българи са средна класа... В страната на социолозите, които все обявяват края на прехода. На политиците, които ги вълнува единствено началото на властта. И на красотата, която носи спасение...

Facebook logo
Бъдете с нас и във