Банкеръ Weekly

Новини

Висящото кафе и българският неореализъм

Изглежда, идат дни на надежда и топли грижи за милиони българи. Инициативата висящо кафе, родила се в социалната мрежа, се разраства и обхваща градове и паланки в страната с бързината на мутирал щам на свинския грип. Мечтаейки за социална държава, потребителите на социалната мрежа изземват функциите й. Държавата у нас е точно противоположното на социалната мрежа и по тази причина осигурява благодатни условия за бързото развитие на такива идеи като тази за висящото кафе. Същото е и при разпространението на мутиралия щам на свинския грип, който използва сриналия се имунитет на човека и му разказва играта.


Не знам какъв процент от българите употребяват кафе. Ако живеех в Бразилия или Италия, може би щях да знам, защото там тази напитка е част от културата им. Но аз живея в България, където социолозите предпочитат да правят проучвания за по-сериозни неща. Те не се занимават с глупости, а изследват електоралната активност, рейтингите на политиците, такива неща. И как да е другояче, след като знаят, че някъде ги чакат едни големи висящи пари.


Политиците също не биха могли да дадат някакъв отговор на въпроса колко от българите пият кафе и съответно колко са на висящо. Техният социологически опит се изчерпва с проучване и намиране на таргет-групи, които биха продали гласа си за 50 лева. Иначе досегашната практика на политиците в тази област е добре известна - безплатни кебапчета и чалга-концерт.


Аз се интересувам от въпроса каква част от българите пият кафе по простата причина, че пия билков чай. Не употребявам кафе, защото вдигам кръвно. Всъщност не съм съвсем сигурен дали вдигам кръвно от кафето, или по други причини. Колкото пъти отида при джипито да се изследвам от какво се получава, то ми вика, че няма направление. Пий мента, глог и валериан, казва, и ме отпраща.


Пробвах с капки, обаче болката отзад в тила продължава да се появява при най-различни поводи. Срещнах наскоро един стар приятел. Как си, питам. Бива, казва, отивам да пия едно висящо кафе отсреща. Що така, бе човек, нали бачкаш, учудвам се аз. Бачках, но преди година новите собственици на предприятието продадоха машините в чужбина, затвориха цеха и оттогава съм без работа, казва той. От стрес развих диабет, кръвното ми е 100 на 180, опадаха ми зъбите, но понеже нямам осигуровка, и на лекар не мога да отида. Засега карам на висящо кафе. Не е добре за кръвното, но нали знаеш - безплатният оцет е по-сладък от мед, казва приятелят. Айде, аз да тръгвам, че после трябва да се отбия до магазина за един висящ хляб, рече той и махна с ръка.


Тутакси усетих болката в тила. Ако тук беше прочутият италиански поет, писател и сценарист Тонино Гуера, дето написа разказа Висящо кафе, направо щеше да се скъса от рев от думите на приятеля ми. Между другото много ми харесва онзи пасаж от разказа му, дето описва как тримата с Виторио Де Сика и Федерико Фелини седят, говорят си и гледат през отворената врата огрения от слънцето площад пред кафенето, и изведнъж на вратата се появява тъмна сянка, някакъв много бедно облечен човек пристъпва на прага и тихо пита: Имате ли висящо кафе? Направо ме хваща за гърлото.


Очевидно у нас, освен прекрасни условия за разпространение на най-различни вирусни щамове, има почва и за възникване на нови течения в киното и литературата. Ако днес бяха живи, неореалистите Фелини, Де Сика и Гуера буквално щяха да черпят с пълни шепи от изобилието истории за изпадналите на дъното социални групи у нас. Напоследък това прави впечатление в Европа, която отчита, че нивата на бедност в България са тревожни - 49% от населението, 52% от децата и 61% от пенсионерите са застрашени от бедност и социално изключване.


Били сме страна на поетите, очевидно при така създалите се условия много малко ни трябва, за да се формира българският неореализъм. При такова богатство от теми само трябва да се намерят хора, които с кинематографични средства да го обхванат и да покажат на белия екран живия живот. Възникването на българския неореализъм обаче засега се отлага. Обяснението е, че повечето кинаджии също чакат помощи от държавата, за да заснемат филмите си. Тук няма висящи субсидии.


И все пак надежда има. Засега тя не е висяща. Както казва Фелини: Щастието е просто временно състояние, което преминава в нещастие. За наше щастие, то също работи за нас - по друг начин. И всичко е част от карнавала, нали.... С такъв позитивизъм трябва да гледаме както на висящите кафета, така и на последната идея, родила се нейде в МВР. Съвместни патрули на полиция, пожарна и социални работници ще посещават възрастните хора по домовете им, така че тази уязвима социална група да почувства грижата и присъствието на държавата по-осезаемо. Това обеща в Кърджали главният секретар на МВР Калин Георгиев, без да му мигне окото, сякаш е роден политик.


Всъщност кой твърди, че българският неореализъм може да се наложи само с кинематографични средства?!

Facebook logo
Бъдете с нас и във