Банкеръ Weekly

Новини

Внимание - улични банкери!

Тъкмо нещата с протестите се поуспокоиха, и аз реших да поставя моите искания за връщане в оборот на монетата от две стотинки и половина, жените от 18 до 40 години да са общи, както и за забрана на бялото вино да се слага тапа, а всички бутилки да минат на винт и ....стана страшно.


Стана много страшно.


През деня гледам волните съчетания на улични банкери, нощем сънувам как сгради на банки се гърчат и клатят като при силен земетръс. Така е, като по длъжностна характеристика трябва да чета и анализирам изкушени от банковата тематика наблюдатели като Минчо Христов, Александър Каракачанов и проф. Боян Дуранкев.


Влиятелният ексдепутат от 40-ото Народно събрание Минчо Христов пръв извика на угрижените граждани Бау!. На тема, която още не е достатъчно протестно експлоатирана - лошите банки.


Според експертното мнение на този преподавател в университета на Сао Паулу, в Колумбийския университет, в Хаванския университет и в Института за изследване на сигурността в Париж, спестяванията на българските граждани не са гарантирани заради капани в законовата уредба.


Един друг американски лектор - проф. Боян Дуранкев, сега преподавател в УНСС по стратегическо планиране и маркетинг, също се изложи по темата. Ето какво го пита журналистката и какво той отговаря:


Тя: Правителството обеща да гарантира влоговете до 50 000 евро. Какво правят в момента с парите си хората, които имат над 100 000 лв., според вас?


Той: Те са по-малко от 0.5%, но повечето от тях са заложили на сигурно. Сложили са ги на хубав депозит и са спокойни, тъй като по този начин държавата им гарантира печалбата. Ако изгърми банката, те пак ще си получат печалбата. Така че те са много спокойни и сигурни.


Срам ме е да коментирам този отговор, защото е на професор, а иначе плаче за убийствен коментар.


Споменатите двама банкови аналитици с тяхната категоричност излязоха като мнозинство пред закона. Според Закона за гарантиране на влоговете в банките, ФГВБ гарантира пълното изплащане на паричните средства на вложителя във всяка една отделна банка, независимо от броя и размера им, до 196 000 лева. В посочената сума се включват главницата и начислените лихви към датата на отнемане на лиценза на банката. За какви пет лева и за какви капани иде реч?


На този реторичен въпрос индиректно ни отговаря ексдепутатът. Той е категоричен, че спестяванията на българските граждани, дори де юре да са гарантирани по закон, всъщност не са. Минчо е влязъл в детайли в материята и прави на пух и прах несъвършенствата й. Той, като един едноок Самуилов войник, предупреждава нас, слепците, за два капана. В закона за гарантиране на влоговете е записано, че при фалит на банка фондът (ФГВБ) трябва да започне изплащането до 20 дни, но никъде не пишело докога трябва да приключи.


Ми докато се явят с надеждни документи гражданите бе, човек. В Закона за гарантиране на влоговете в банките (ЗГВБ) не е посочен краен срок за изплащане на гарантираните суми по влоговете, затова се прилагат разпоредбите на Закона за задълженията и договорите. Според тях общият давностен срок за погасяване на вземанията е пет години. През 2010 г. например, като изтече давността за вложителите във фалиралата Международна банка за търговия и развитие, половината депозити останаха непотърсени. Нещо вложителите се бяха разсеяли. Не че нямаше пари и не искаха да им платят, Минчо, ами те не си ги потърсиха. Може да са били на работа в чужбина. Чаткаш ли? Или искаш тия от Фонда да тръгнат със свещ да ги търсят?


Но Минчо не спира. Освен това изплащанията стават само в левове, а не във валутата, в която са били спестяванията, и се изчисляват по курса от деня на внасяне на сумата. Спестяванията са някъде около 35 млрд. лв. и ако стане нещо, хората ще ги загубят. От това би спечелил онзи, който е взел големия корпоративен кредит, обясни на несведущите Христов.


Тук ще замълчим. Или защото не знаем какво да кажем за тези рошави мисли, или като минута мълчание за онези 35 млрд. лв., които ще бъдат отнети на хората. Боже, опази, не слушай Минчо!


От забулените в умствена мъгла предупреждения за бъдещи катаклизми обаче Минчо избистря поглед, като настоява за въвеждане на наказателна отговорност за раздаване на необезпечени кредити. И сега престъпни банкери продължават да раздават необезпечени кредити, алармира той.


През 2002 г. правителството на Сакскобургготски било премахнало наказателната отговорност за даване на необезпечени кредити. По този начин банкерите и до днес продължавали да раздават огромни заеми на близки хора и фирми. Христов, ами да забраним и кредитните карти, най-вече златните и платинените, че са с по-висок лимит. Вместо да поразсъждава обаче, той припомня, че внесъл писма до последните два парламента, както и лично до Бойко Борисов за връщане на наказателната отговорност за безотговорни банкери, но те не са били уважени.


Те такова животно нема. Чавка да е изпила акъла на банкерите, пък ние да не знаем? Минчо, всеки иск за кредит влиза в банката като в съд, така простичко да ти го обясня. Там се конкурира кредитният инспектор като адвокат на кредитоискателя и колегата му от звено Риск, който е нещо като прокурор-обвинител, настояващ за по-строга присъда, т.е. за по-високи обезпечения. Решенията са колективни, които се надзирават, според размера на кредита, от различни нива в банковата йерархия. Това за кредитите без обезпечение беше вървежно до 1996 г., но тогава законът не го забраняваше, а и много банки бяха създадени с подобен заемен ресурс. Затова и сгромолясването беше така внушително, но обицата на ухото вече прави фантасмагорично подобно твърдение и обижда колективните органи в банките, които правят кредитирането.


Народният трибун Христов подпука и цялото 41-во Народно събрание, което чрез Закона за потребителския кредит било приело възможност банките да променят лихвените си проценти след сключването на договор и заради тази политика на банките в момента драстично са се увеличили проблемните кредити. Той настоя БНБ да влезе в правомощията си и да извърши проверки на небанковите финансови институции за вземаните лихви от хората.


Лихвата, колега, е пазарен резултат. Тя не е приумица на Левон Хампарцумян или на Виолина Маринова, нито е плод на администриране от страна на някаква държавна власт.


Човекът, който позеленява два месеца преди всички избори, също се обади. Парите на държавните предприятия да не се държат в частни банки. Този призив отправи лидерът на Зелената партия Александър Каракачанов в отворено писмо до премиера Марин Райков. От партията му настояват тези средства, които са около един милиард лева, да се прехвърлят в Българската банка за развитие, която е държавна собственост.


По това може да се помисли, има някаква логика, но съдът в Страсбург чака още сигнали от България. Как ще обяснява държавата, че частните трезори не са дискриминирани, при положение че те имат същите лицензи, както и държавната банка, не знам.


Улисани в дискусия за детайлите обаче, ние изпуснахме нишката на макроатаката срещу банките.


Ето го отново проф. Дуранкев.


Едва ли дори и от БНБ имат представа точно какво става, къде са парите на банките и какво е състоянието им. Разбира се, отчетите, които се дават, са успокоителни. Някои от тях може да се каже, че сме ги надничали. Но не се знае, ако част от хората с големи кредити (и физически лица, не само компании) спрат да плащат, какво ще се случи с банката, която е отпуснала заемите. Дори тя да е повишила лихвените проценти и да очаква да дойдат нови кредитополучатели, от които да печели, рисковете са навсякъде. Щом могат да банкрутират огромни банки, застрахователни компании и пенсионни фондове по света, значи и в България не е невъзможно.


Фундаментално! Нищо не е невъзможно, преподавателю мой. Значи всичко е възможно. Но дали като нагнетяваш подобни очаквания, не накланяш везните.


Никоя банка не държи в трезорите си толкова пари, че да ги върне веднага на вложителите си.


Ами да, те, банките, не са складове за търговия на едро с пари. Те ги вземат, за да ги раздават като кредити. От разликата в лихвите и таксите те се издържат и печелят. При тях има обърната счетоводна логика в сравнение с фабриката или завода - привлечените средства са счетоводният минус, отдадените - са им счетоводният плюс.


Ама Дуранкев не спира. Призова дори Пол Кругман, Нобелов лауреат по икономика, да защити позицията му. Та този Кругман казва, че най-опасното (по-опасно и от държавния монопол), е частният монопол. Така е, така се ражда олигархията, Кругмане, но това да се говори за банковата система у нас, Бояне, е глупост. Тези 31 банки на пазара не могат да бъдат сравнявани с регионалните трима монополисти в електроразпределението. Не виждаш ли, че ЧЕЗ е обреченост, топлофикация - също, но банков клон или офис, и то не на една банка, има на всеки ъгъл. Като не ти харесва лихвата на един, отиваш при друг. Да си чувал за рефинансиране на кредити. По-посветените длъжници го имат предвид, а банките така си крадат клиенти при пазарната игра.


Да завършим отново с думите на проф. Дуранкев: Ако се появи дори една опашка пред българска банка, веднага ще се почувства навсякъде.


Да, приятелю, така е, ще стане лошо. Ти за това ли работиш?

Facebook logo
Бъдете с нас и във