Банкеръ Weekly

Новини

Кипър: Шок и ужас в оазиса за сенчест бизнес

Лидерите на еврозоната отново завъртяха рулетката. Този път топчето й попадна в полето на депозиторите в кипърските банки. И на 16 март те осъмнаха с блокирани авоари. Резултатът от последвалите събития може да се окаже най-крупният обир в историята на банковия бизнес, доста съмнителен от законова гледна точка и с непредсказуеми рискове и последствия за европейския банков сектор.


Агонията на Кипър продължава от юни 2012-а, когато страната поиска спасителен пакет от заеми в подкрепа на икономиката си, изпитваща финансови затруднения. Експерти оцениха необходимата инжекция на грубо 18 млрд. евро, почти колкото е БВП на острова, като по-голяма част от тях ще отидат за рекапитализация на националната банкова система.


След похарчените със съмнителен ефект стотици милиарди евро за спасяването на Гърция, Ирландия, Португалия и Испания и мерките за строги бюджетни икономии, които свалиха предсрочно няколко правителства, Европа се реши на опасен прецедент. Той се роди след продължили десет часа дебати на финансовите министри на еврорегиона в Брюксел, които започнаха в 17 ч. на 15 март и приключиха в малките часове на 16-и - среднощен маратон, който, според медицински специалисти и психолози, вреди на здравето и замъглява разума.


Съвещанието на финансовите министри на еврозоната бе свикано спешно и набързо за 15 март с нарочната цел да огласи решението си по време на уикенда, когато финансовите пазари са затворени.


Условията на Брюксел

обявени в 4.30 ч. сутринта на 16 март, предизвикаха шок, паника и бурно възмущение сред международните инвеститори и жителите на Кипър.


Финансовите министри от еврозоната се бяха споразумели да отпуснат пакет от спасителни заеми за Никозия в размер на 10 млрд. евро, при условие че други 5.8 млрд. евро бъдат набавени от еднократен данък по вложенията на клиентите в кипърските банки. Депозитите до 100 хил. евро (максималния размер, гарантиран на територията на Европейския съюз) трябваше да бъдат обложени с 6.75%, а над 100 хил. евро - с 9.9 процента. За лицата, чиито спестявания са стояли в кредитните институции поне две години, се предвиждаше компенсация с банкови акции, гарантирани с бъдещите приходи на страната от националните газови находища. В комюникето се отбелязваше също, че са предвидени и по-нататъшни мерки, които включват увеличение на подоходния данък на капиталовите приходи, преструктуриране и рекапитализация на банките, увеличение на корпоративния данък и участие на собствениците на облигации без обезпечение в спасителната акция. Допълнително хазната трябваше да се попълни и със средства, дошли от продажбата на държавни активи.


Съобщението подреди пред банкоматите в почивните дни стотици банкови клиенти. А правителството на президента Никос Анастасиадис предвидливо блокира дължимите за данъка суми и първо обяви, че банките ще останат затворени до понеделник, след това удължи банковата ваканция до четвъртък, а накрая - до 25 март включително.


Междувременно кипърското правителство не успя да внесе коригираните от него мерки за гласуване в парламента на 17 март (неделя) и то бе отложено за 18, а впоследствие - за 19 март.


Протестите на вложителите доведоха до видеоконферентен разговор с финансовите министри от еврозоната на 18 март (понеделник). След което


Никозия получи разрешение

да направи промени на данъчните ставки, но по такъв начин, че общият размер на приходите (5.8 млрд. евро) да се запази. В резултат в публичното пространство се появиха няколко модификации. Единият вариант - 3% данък по депозитите под 100 хил. евро, 10% - от 100 до 500 хил. евро, и 12% над 500 хил. евро. Вторият вариант - 3% данък на вложенията под 100 хил. евро, и 12.5% - над 100 хил. евро. Третият вариант - освобождаване от данък на депозитите до 20 хил. евро, 6.7% по средствата между 20 и 100 хил. евро и 9.9% над 100 хил. евро.


Медиите от острова информираха, че предложен за гласуване от парламента в късните следобедни часове на 19 март е бил последният трети вариант. Той обаче бе отхвърлен с 36 гласа против, 19 - въздържали се, и нито един глас за.


След гласуването

последвал половинчасов полезен и конструктивен разговор по телефона между руския президент Владимир Путин и кипърския му колега Никос Анастасиадис. Твърди се, че Путин реторично попитал Анастасиадис защо направо не сложи германското знаме на президентството. Междувременно финансовият министър Михалис Сарис обяви предварително оставката си още преди насрочената му за 20 март в Москва. Преговорите с руския му колега Антон Силуанов не доведоха до желания завършек. Кипър бе помолил Русия да удължи с пет години срока на отпуснатия през 2011-а кредит за острова от 2.5 млрд. евро с падеж през 2016-а, както и намаление на договорената лихва от 4.5 процента. Сарис обаче обяви, че ще остане в Москва, докато се постигне споразумение.


Целта на предложената от финансовите министри на еврозоната данъчна мярка е повече от прозрачна -


да се бръкне в джоба на руските богаташи

През последното десетилетие хиляди руснаци с много пари (със съмнителен произход) се установиха в Кипър. Други изкупиха хотелите, а трети - просто придобиха втори дом във финансовия център на острова Лимасол, получил прякора Лима-град. Там са скъпите бутици за московчани, фирмите за коли под наем, които предлагат Порше вместо Фиат Панда, вилите дворци и трите вестника, излизащи на руски език. Надписите на улиците, в магазините и менютата в ресторантите, кафенетата и баровете са на латиница и на кирилица. Накратко, подобно на Монако, Кипър се утвърди като слънчево място за сенчест бизнес.


По оценка на международната рейтингова агенция Муудис инвестърс сървис руски компании и частни лица са депозирали 31 млрд. щ. долара на островната държава. Държавната Внешторгбанк груп - втората по големина банка на Русия, държи 13.5 млрд. щ. долара в Кипър чрез тамошното си поделение и ако се изпълнят условията на Брюксел, ще загуби една десета от тях. В официално изявление руската банкова група посочва, че следи внимателно положението и ще предприеме необходимите действия, след като има повече яснота.


Най-лошото за руснаците със сметки в Кипър обаче тепърва предстои, защото руското правителство вече притиска Никозия да му изпрати имената и размера на спестяванията им в тамошни банки. По данни на Банк России прането на пари струва на Москва около 3.5% от БВП на страната.


Последствията за Великобритания

В Кипър живеят и работят около 25 хил. англичани и повечето от тях имат сметки в кипърски банки, както и 3500-те британски военни със спестявания в местни кредитни институции. Общият размер на депозираните от англичаните средства се оценява на 2 млрд. евро, които подлежат на данъчно облагане.


В тази връзка Лондон побърза да увери, че ще компенсира всички държавни служители и обслужващ персонал за понесените загуби. Около 59 хил. други английски изселници обаче няма да бъдат защитени и могат да загубят до 170 млн. англ. лири. Английските пенсионери, които живеят в Кипър, пък са били приканени да прехвърлят превежданите от държавата пенсии по сметки в английски банки, защото английското правителство прекрати на 18 март плащанията си към кипърски кредитни институции.


В Кипър живеят над 18 хил. английски пенсионери, като близо две трети от тях ползват сметки в местни банки и точно те са засегнати от извънредната мярка. Тя ще е в сила, докато се избистри положението.


В сряда (20 март) агенциите предадоха, че 1 млн. англ. лири са изпратени със специална пратка в Кипър, за да получат военните заплатите си навреме.


nbsp;


nbsp;


nbsp;


Кризата няма пряк ефект върху България


Калин Христов, финансов министър в служебното правителство, след първото му редовно заседание в сряда, 20 март:


Това, което се случва в Кипър, е следствие от една много голяма банкова система, която има в тази страна. Активите на тази система са осем пъти по-големи от брутния вътрешен продукт на държавата. Загубите на кипърските банки, предизвикани от притежаваните от тях държавни ценни книжа на Гърция и вземанията им от гръцки компании, доведоха до необходимостта от рефинансирането на банките. Общият пакет от финансова помощ за Кипър е 18 млрд. евро. При такова финансиране дългът на Кипър би достигнал 160% от брутния вътрешен продукт, което е много високо и неустойчиво ниво, според критериите на МВФ и на Европейския съюз. По тази причина се търси механизъм, който да позволи пакетът от финансиране да е по-малък, така че размерът на дълга към БВП да е по-нисък и по-устойчив. За целта Кипър трябва да намери местни средства. Еврогрупата предложи те да дойдат от еднократен данък върху депозитите, но парламентът на Кипър не прие това предложение, затова трябва да се търсят други решения.



Случващото се в Кипър създава напрежение в рамките на еврозоната и това се вижда по цените на дълга на Италия и Испания. Българският дълг не реагира на тези проблеми. Еврооблигациите, които бяха емитирани през 2012-а, дори поскъпват (от 108.90 в понеделник до 109.15 евро в сряда следобед). Българските рискови премии (115 базисни точки) също са стабилни. Причините за това са няколко. Първо банковият ни сектор, като съотношение към БВП, е много по-малък от кипърския. У нас активите на банковата система са 100% от БВП. Затова аналогии между нас и Кипър в това отношение въобще не могат да бъдат правени. Фискалната позиция на страната ни е много по-силна от тази на Кипър. И нашата икономика няма директни вземания от кипърската. Ефектът върху нас може да дойде косвено от негативните последици, които събитията в Кипър ще имат в еврозоната. Заради тях растежът в еврозоната вероятно ще е по-нисък, което няма да е добре за България, чиято икономика е силно свързана с икономиките на държавите от еврозоната.


Facebook logo
Бъдете с нас и във