Банкеръ Weekly

Новини

Около Мариците се размириса

Сериозни пари явно са се въртели около подписването на договорите за рехабилитацията на ТЕЦ Марица -изток 3 и изграждането на ТЕЦ Марица -изток 1. В началото на седмицата вече бившият министър на икономиката и енергетиката Делян Добрев свика пресконференция, на която обяви, че разполага с документи, показващи, че Националната електрическа компания(НЕК) се е съгласила да заложи свои бъдещи вземания от електроразпределителните дружества в страната, като по този начин е гарантирала кредити, изтеглени от чуждестранните инвеститори. Консултант и при двете процедури бе фирмата Фронтиер на Красимир Георгиев.


Модернизацията на ТЕЦ Марица-изток 3 тръгна през април 2004-а по време на кабинета на НДСВ, когато енергиен министър беше Милко Ковачев и се лансираше като първата енергийна сделка, осъществена без държавни гаранции. Реализирането на проекта започна Енергийна компания Марица-изток 3 АД, смесено дружество между НЕК и регистрираната в Холандия Ентърджи Пауър Холдинг Марица. НЕК държеше 27% от акциите в смесеното дружество, като срещу тях апортира в капитала му самата ТЕЦ. Чуждестранният инвеститор пък разполагаше с останалите 73 на сто. Акционери в холандската фирма бяха италианският енергиен гигант Енел Продуционе с 60% и американската компания Ентърджи, притежаваща 40 на сто. Впоследствие Ентърджи се оттегли и остави Енел сама да се оправя с модернизацията на Марица-изток 3. После и италианците си тръгнаха, продавайки обновената мощност на американската Контур Глобъл.


По онова време рехабилитацията на централата бе най-мащабната инвестиция в българската енергетика, с обща стойност 580 млн. евро. Десет европейски и български банки финансираха начинанието с 348 млн. евро. Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕВБР) отпусна 112.1 млн. евро, а френските Креди Агрикол, Сосиете Женерал, италианската Банка Мидиокредито и Банк Аустрия осигуриха общо 140.7 млн. евро. Още 75 млн. евро предоставиха българските БУЛБАНК , ОББ, Биохим и SG Експресбанк, а регионалната Черноморска банка за търговия и развитие - 20 млн. евро. Останалите средства осигуриха Енел и Ентърджи.


Тогава експерти изтъкваха, че кредитите са с изключително изгодни условия - четиринадесетгодишен срок на погасяване и лихва, съпоставима с тази на заемите за реномирани западноевропейски фирми. Оказа се, че за това си има причина. Освен 15-годишния договор за задължително изкупуване на произведената електроенергия фирмите, участващи в проекта, са получили и още една гаранция - от бъдещите вземания от ЕРП-тата за продадения ток.


На 6 февруари 2002 г. е сключен договорът за особен залог между НЕК и компанията оператор на ТЕЦ Марица-изток 3. Тъй като тогава ръководството на НЕК не е било длъжно да иска разрешение за такава сделка от принципала си. Знаци за даването на такива гаранции е имало още в споразуменията от правителството на Иван Костов през 2001-ва. Тогавашният министър на икономиката Петър Жотев е дал на двамата частни инвеститор писмо за подкрепа, в което пишело, че ако НЕК бъде обявена в несъстоятелност или фалира, ще бъде учредено друго държавно търговско дружество, което да поеме гаранциите по особените залози. Подобни писма после били предоставили и министърът на енергетиката Милко Ковачев от кабинета на НДСВ и наследникът му Мирослав Севлиевски, заяви Делян Добрев.


Същото упражнение се е повторило и при изграждането на новата Марица изток 1. Първоначално в проекта участваха американската AES, която и сега е собственик на централата, заедно с регистрираната на остров Мавриций офшорка 3C. Дял в нея имаше и Фронтиер на Красимир Георгиев. А споразумението, с което освен дългосрочния договор, на AES и партньора му се предоставят допълнителните гаранции, е било подписано на 30 ноември 2005-а и за него разрешението си е дал тогавашният министър на икономиката и енергетиката Румен Овчаров.


Съученикът на Румен Овчаров - Красимир Георгиев, е участвал в сделките с ТЕЦ Марица -изток 1 и 3. Без подписа на Овчаров нямаше да има направен особен залог, може би нямаше да има кредит за строителството на тази централа и след изтичане на тригодишния срок от даденото право на строеж споразумението щеше да бъде прекратено, изтъкна Добрев.


В договорите за особени залози е било записано, че ако НЕК не може да плаща на двете топлоелектрически централи за изкупуваната от тях енергия, то дължими от ЕРП-тата суми щели да отиват директно в сметки на американските инвеститори.


Наистина, до този момент не се е налагало гаранциите в особените залози да се задействат, но тази възможност сега е особено актуална при плачевното финансово състояние на Националната електрическа компания. А и самият факт, че освен дългосрочните договори за изкупуване на тока на инвеститорите са дадени допълнителни гаранции, с които да си осигурят средства за финансиране на дейността си, е достатъчно показателен. Дали политическите протекции са били безвъзмездни и каква точно е истината, ще трябва да установи прокуратурата. Документите вече са на разположение на първия обвинител Сотир Цацаров, който съобщи, че разширената с особените залози и дългосрочните договори проверка в енергетиката ще приключи до 22 март, когато изтича и срокът за проверка на електроразпределителните дружества.


nbsp;


nbsp;



Контра

Нямам нищо общо с договорите за ТЕЦ Марица-изток 1 и 3. Още през 2001 г. са определени всички условия по договорите. Определени са всички финансови модели и начини на финансиране на централите. Тогава е сключен и първият договор за финансовото структуриране на първия проект за ТЕЦ Марица -изток 3, тогава е и първият особен залог, с който се гарантират вземанията на американската компания, заяви на пресконференция в парламента депутатът от БСП Румен Овчаров. По думите му през 2005-а анексът към договора е подписан от ръководството на НЕК, а той, като министър, е дал разрешение за това, тъй като допълнението е било в пълно съответствие с подписания през 2001-ва контракт и съгласувания тогава финансов модел, включително и гаранциите за вземанията на американската компания.



Овчаров предостави на журналистите документи, подкрепящи неговите тези. Според него изявленията на вече бившия министър Делян Добрев са опит да се прехвърлят на друг днешните проблеми на ГЕРБ.



Съпартиецът му Димчо Михалевски пък каза, че сегашните действия на Добрев целят да се прикрие от обществото, че през последните четири години правителството е изтеглило извънредни дивиденти от енергийните държавни предприятия за над 650 млн. лева. Тоест, взело им е оборотните средства и за да могат те да функционират, ДКЕВР е дала по-високи компоненти на различните части на цената на електроенергията, отбеляза Михалевски.

Facebook logo
Бъдете с нас и във