Банкеръ Daily

Новини

Кой папка от парите на ОПАК?

Управниците продължават да подценяват парите по оперативната програма Административен капацитет (ОПАК), предназначени да елиминират армията от бюрократи в страната. Дори и малкото усвоени средства, които би трябвало да помогнат за повишаване на знанията на чиновниците и намаляване на административните пречки пред гражданите, се харчат за недобре функциониращи системи и обучения. По всичко личи, че държавата като цяло не проявява голям интерес към модернизацията на структурите си.


Година преди края на сегашния програмен период и напук на уверенията на властта за големи скокове при усвояването на парите от еврофондовете нещата не изглеждат никак оптимистично. До края на ноември по Административен капацитет са разплатени реално 37.2% от целия бюджет (който е 353.5 млн. лв.), или общо малко над 131.4 млн. лева. Според заместник-министъра на финансите Владислав Горанов обаче тази оперативна програма е с най-добрия баланс между договорените и реално изплатените средства.


Доколко подобни определения са уместни, е доста спорно. Още повече че сред лидерите в използването на европарите по тази линия е закритото още през 2009-а Министерство на държавната администрация и административната реформа, както и Институтът за европейска интеграция. Само за две години и половина - от края на 2007-а до средата на 2009-а, оглавяваните тогава от Николай Василев институции са успели да лапнат над 30 млн. лева. С такава бързина могат да се похвалят малко държавни структури, макар че задължително трябва да направим уговорката, че към днешна дата е пълна мъгла как усвоените по онова време пари са се отразили върху работата на сегашната администрация.


С голям принос в случая е и самият Министерски съвет, който с осем проекта е взел около 30 млн. лева. А други 11.5 млн. лв. са отишли при служителите във финансовото министерство.


С ударни темпове работи и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, което изпълнява три проекта за общо 31.6 млн. лева. Средствата са предназначени за създаването на прословутото е-управление, което би следвало да заработи от средата на следващата година. Поне на този етап някакъв видим ефект няма, но от апетитните държавни поръчки спечелиха няколко компании.


С мотива, че е необходимо да приспособят системите си за въвеждането на електронните услуги, отделните министерства харчат допълнителни милиони по Административен капацитет, и то за дейности, които уж вече са поръчани в пакета за цялото е-управление. А колкото до повечето общински ръководства, те откровено са далеч от предстоящата електронна революция.


Тъй като стартът на е-правителството се забави с години, управляващите си намериха оправдание - ограниченият човешки ресурс и сложните нормативи и правила в страната. Австрийските текстове за е-управление например са написани на девет страници, а българските са с обем от над 170 страници, което на практика възпрепятства неговото пускане, посочи при представянето на годишния отчет на програмата Административен капацитет заместник-министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Валери Борисов. Затова сега с европейски пари се правел нов критичен анализ на закона, който да го направи разбираем и работещ. А досега?


Държавата ще има сериозни проблеми, ако през втория програмен период не продължи да доразвива изградените системи по Административен капацитет, признава Борисов. Само че след 2014-а такава програма няма да има и никой не казва как ще се финансира електронното управление занапред.

Facebook logo
Бъдете с нас и във