Банкеръ Daily

Новини

Недоверие без граници

Опозицията готви нов, шести вот на недоверие за кабинета Борисов. Гозбата още се забърква, но по всичко личи, че накрая ще се окаже тюрлюгювеч - недоволство от цялостната политика на правителството. Главен готвач този път е ДПС, но на масата може да седне и БСП. Хората на Доган се надяват да поднесат горещи и сочни дебати за коледните празници, които да заменят липсата на 13-а пенсия и заплата. На управляващите пък се препоръчва жестока диета - според дясната ръка на Сокола - Лютви Местан, те са консумирали досега меда, но тази зима ще бъде зимата на жилото.


От ДПС признават, че се чудили дълго къде точно да ударят ГЕРБ. Накрая решили да замахнат, където сварят, понеже стигнали до извода, че провалът е по всички направления. Провал в бюджета, който бил рецепта за мизерия, а цели сектори и браншове в икономиката вече били в небитието. В борбата с битовата престъпност загубата е видна - нямало човек, който да не е обиран. При организираната властта е в нокдаун - няма непровалено знаково дело (бихме добавили само, че срещу най-организираните дела изобщо не се водят). Правосъдието също било същински батак - нито мониторингът пада, нито в Шенген ни пускат, а случаят Марковска направо ни направил за резил.


Как обаче да прокараш вот на недоверие при всеобща липса на доверие?! В ДПС знаели, че вотовете на недоверие са станали безсмислени и аритметиката в гласовете не излиза в тяхна полза. Очаквали поредното шизофренно поведение на някои политически сили. Е, имало и надежда - Бойко Борисов и компания започнали управлението си с подкрепата на още три парламентарни групи - на Синята коалиция, на Атака и на РЗС. Те им сложили рамо срещу първия отрицателен вот, но после ентусиазмът им секнал. Дотук добре. Дали обаче доверието им в партията на Доган е живнало?


В СДС не можели да го подкрепят заради приноса му в преоценката на Балканската война и заради подозренията, че играе с Костовото ДСБ. В БСП пък тепърва щели да питат хората дали са доволни от живота. И защо да не ги питат, като половин Европа протестира срещу управлението на десницата, а протестите у нас бушуват само във Фейсбук. И то на мъка. Стигне ли се до уговорка за излизане на улицата, подписалите се в социалната мрежа - дим да ги няма. Излизат 20-ина, 50-ина или 100-ина души, при това не можеш да разбереш от Анонимните ли са, или се правят на такива. Пред Висшия съдебен съвет например бройката едва надхвърли 10, които се разотиваха след поредните алабализми на вече бившия главен прокурор. А действено протестираха само двама биячи, които преди седмица дръпнаха пердах на съдия от Софийския градски съд. За да се случи това, трябваше да изминат цели 23 години от светлата дата 10 ноември.


Като стана реч за 10 ноември, помни ли някой такава зловеща тишина при отбелязването му като тазгодишната? В първите години след промяната тази дата се възприемаше като най-светлия празник. Но така и не стана официален, а вече не е и празник! Доверието към него се срина, както доверието към 9 септември. Медиите не пропуснаха все пак да разчовъркат прехода и да прегледат наследството на Живков, но оттам избуяха само мили спомени и удобни някому полуистини.


Е, все нещо научихме. Че разграждането на стария модел е било контролирано, а зидането на новия започнало още към 1984-та. Колкото повече напредвало разграждането обаче, толкова по-бързо държавата фалирала, а новият модел още доникъде не бил стигнал. После половината народ се ентусиазирал, че той ще бъде дозидан за година-две, че ще живне след мъките на дефицита, москвичите и заплатите по 200-300 лева. Чудото станало - при Виденов те скочили стократно. Малката подробност, че се равнявали на 10-15 долара, а пенсиите - на 5, обаче била усетена незабавно.


И настанало всеобщо недоверие. След още няколко управления станало ясно, че недоверието у нас е абсолютно нелечимо и не знае граници. А завчера доживяхме левицата да ни каже, че липсата на масови протести се дължи на търпение и страх. И на едно огромно натрупване на бедност. Гениално откритие, но как да му имаш доверие, щом 23 години след промяната народът е все по-нетърпелив в приказките, все по-безстрашен във форумите и все по-богат в натрупването на ненужни спомени?

Facebook logo
Бъдете с нас и във