Банкеръ Weekly

Новини

Телевизорът няма шанс срещу хладилника

Партията и лицата, управляващи днес България, са в много отношения неповторими. Все по-ясно става, че тази уникалност ще се впише във вече дългата поредица от неуспешни експерименти на прехода. Но ни остава да се надяваме, че всяко общество се учи от грешките си и това е една от основните предпоставки за неговия напредък. Неведнъж съм коментирал различни черти на манталитета и поведението на хората от ГЕРБ, които могат да бъдат подведени под общия знаменател Такова не е било. Днес обаче смятам, че е необходимо да обърнем внимание на един основен елемент от управлението, който наистина е уникален. А именно - на всеки проблем в реалната действителност (засягащ хиляди и дори милиони хора), който така или иначе се свързва с властта, тя (властта) отговаря с


вдигане на оборотите на пропагандната машина

Наистина, почти всяко правителство на прехода се е оплаквало, че не е разбрано и недооценено, а една от дежурните им самокритики е била, че не успяват добре да покажат и обяснят своите успехи. Вярно е обаче и друго - че нито едно от предишните правителства не е работило при такъв медиен комфорт (което може да бъде обяснено както с прилаганата желязна комбинация от сплашване и купуване, така и с невижданата досега дегенерация на медийните елити). Но винаги мераците да бъдат обяздени медиите и да се наложи позитивен (да не кажем апологетичен) тон на коментарите им, посветени на управляващите, са били съпътствани от някакви опити да се действа в реалното пространство и да се решават реалните проблеми. Друг въпрос е с какви последици - рядко ефективни, по-често трагикомични, понякога наистина драматични.


Днешното правителство е неповторимо и в това отношение. Дори когато предприема конкретни управленски стъпки, водещият мотив е те да бъдат отразени и похвалени в медиите. Образно,


цялата пара на властта отива в... телевизора

Телевизорът - на който управляващите гледат като олицетворение на господството над масовото съзнание - се възприема като всемогъщ инструмент не само за запазване на властта, но дори и за генериране на всенародна любов към властниците. Ако продължим метафората - тази свръхобсебеност от възможностите на медийното доминиране има своята обратна страна - тотално пренебрежение към реалния живот на хората (извън медийното му отразяване) или към състоянието на хладилникаим. Правителството и лично Бойко Борисов са твърдо убедени, че ако повтарят непрекъснато какви големи успехи е постигнало правителството, това по някакъв магически начин не само ще успокои все по-гневните хора, но и ще ги... засити. ГЕРБ-ерите не могат и не искат да разберат, че самоцелната финансова стабилност, новите километри магистрали, безумното изтърбушване на държавната администрация и демонстративните полицейски акции не могат да компенсират задълбочаващите се негативни тенденции в реалната икономика, влошаващото се положение на огромното мнозинство от българските домакинства и засилващото се чувство на несигурност и липса на перспектива. Управляващите - разбираемо упоени от властта - не проумяват, че човек лесно може да изключи телевизора, но не и хладилника. Опитите реалните проблеми да се решат с медийно-манипулативни инструменти ще доведе неминуемо и в скоро време до разрушителен обратен ефект. Това вече ясно личи в обществено-политическите процеси през последните седмици и месеци.


На нивото на малката икономика - малкия и семейния бизнес, потреблението на домакинствата, задоволяването на елементарни потребности - тенденциите отдавна са негативни и ако в някаква степен попадат в центъра на управленско внимание (извън популистките медийни изяви), то се изчерпва в запушване на дупки макар с цената на отваряне на нови, по-големи. Познатият до втръсване рефрен еПари няма! Но все по-ясно става, че за някои неща и за съответните правилни хора пари има. В последната година на управлението си ГЕРБ го удари бос през лука на неприкрития лобизъм. Това допълнително подкопава усилията на партията да успокоява страстите чрез самореклама и позоваване на светлото бъдеще. Точно обратното - нескопосаната и понякога направо просташка презентация на успехите действа като наливане на бензин в огъня. Както основателно отбеляза преди време един социолог, хората стават все по-гневни. Основната пружина, която действа за неизбежно засилване и изостряне на обществения гняв, в действителност се задвижва не от едно или друго конкретно неправилно управленско решение, а от


войната между телевизора и хладилника

В нея телевизорът може и да поведе по точки, но накрая винаги губи с нокаут. Късото съединение между реалното прехвърляне на тежестта на кризата върху бюджета на българските домакинства и неспиращата канодада от самореклама на успехи, които не топлят хората, бързо генерира готовност за наказателни политически действия.


При това метафората за конфликта между телевизора и хладилника не бива да се разбира еднозначно. Средното и възрастното поколение, върху които пада бремето на съществуването, възприемат този конфликт по един, вероятно по-буквален или по битов начин. За по-младите - тези, които напоследък се очертават като най-активната сила в антиправителствените протести, празният хладилник символизира не недостига на средства за съществуване, а липсата на перспектива, или по-точно открадването на жизнената им перспектива. Защото днешната власт направи същото, каквото правеха и предишните - облагодетелства своите хора. Най-скандалните примери за нередно и необосновано фаворизиране дава именно шеметната кариера на млади и очевидно неподготвени активисти на ГЕРБ. Калинката се превърна в символ на


безогледния млад, а не стар партиен кариерист

Затова откровеният и нагъл лобизъм на управляващите действа на младите хора като червено на бик - те виждат не само кражбата, но и конкретните крадци, присвояващи си ресурса на цялото поколение.


Няма как да се прикрие и обстоятелството, че заявката на хората от ГЕРБ да възстановят дефицита на справедливост и да нормализират процесите на разпределение и преразпределение в обществото се оказа неизпълнима (за тях) мечта. Ако не и нещо много по-лошо. През последните три години така и не бе нарушена общата тенденция на прехода - еднопосочното преразпределение на обществените блага от бедни към богати. Неравенствата в българското общество растат и стават все по-нетърпими, каквото и да ни увещават нашенските трубадури на пазарния фундаментализъм. Мнозинството от българите виждат и разбират това, което също предопределя изхода от войната между телевизора и хладилника.


В създалата се ситуация най-ефективната тактика на управляващите би била да изключат телевизора-ще рече да сведат до минимум най-мощните дразнители на обществото. Това, разбира се, е невъзможно поради техния манталитет и политическото им ниво. Ясно е, че в очите на управляващите натягането на медийните, административните и полицейските гайки е единствената възможност да запазят властта, даже ако я споделят под някаква форма. Мнозина днес виждат в това сериозно предимство на ГЕРБ, но всъщност медийната сервилност и нафуканото публично поведение ще се окажат


гробокопачът на Бойко Борисов и компания

Колкото повече се засилва натискът, толкова по-мощна ще става реакцията на опората.


Една възможност да изпреварят неизбежните негативни последици бе управляващите да предизвикат предсрочни избори, и то с една основна цел - да могат навреме да повлияят върху представянето на опонентите и по този начин да си осигурят по-благоприятна конфигурация в следващия парламент. Като оставим настрана обстоятелството, че това е сложна игра, която изисква висока политическа класа, въпросната опция може да се смята вече за невъможна, или поне е невъзможно да се реализира контролирано. За подобна операция просто вече няма технологично време.


От друга страна, има сериозни индикации, че политическата ситуация в страната става все по-турбулентна. Докладът на Еврокомисията, атентатът в Бургас, упоритостта, с която Дянков разрушава държавната администрация, са наслагващи се елементи, които все повече ще затрудняват правителството да държи под контрол (и да внушава, че държи под контрол) ситуацията.


nbsp;


nbsp;

Facebook logo
Бъдете с нас и във