Банкеръ Daily

Лайфстайл

Директори кършат пръсти – музеите им като магнит за екопротести

Дни след като протестиращи срещу климатичните промени в Германия хвърлиха картофено пюре върху картина на Моне, четирима директори на музеи се събраха разтревожени в Катар. Въпросът, на който заедно решиха да намерят отговор, е защо тъкмо галериите им са се превърнали в магнит за екопротести.

Срещата им премина под надслов „Музеят на бъдещето: между естетиката и социалната отговорност“. Организатор бе държавната агенция Qatar Creatives, които отвориха вратите за участниците в дискусията в Ислямския музей на изкуството в столицата Доха.

В срещата участваха Адам Уайнбърг от музея "Уитни", Тристрам Хънт от музея "Виктория и Албърт", Артуро Галансино от "Fondazione Palazzo Strozzi", както и Зейна Арида, ръководител на "Mathaf: Арабски музей на модерното изкуство".

Макар и основно насочена към бъдещето, едночасовата конференция изследваше неотложни въпроси: кога (и кога не) да се заема позиция в социалните мрежи. По-конкретно въпросът се отнасяше до случая със заливането на картини на Моне с картофено пюре. Имаше и други питания: На кого наистина служат музеите? На институциите или на обществеността?

Йелена Тркуля, която работи като съветник по академичните и културни въпроси в музеите на Катар, бе модератор на събитието. В началото тя започна с въпрос: „Мислите ли, че обществото в наши дни очаква от нас - директорите на музеи - да настояваме за социални промени? Една от причините, поради които виждаме тези постоянни протести в галериите ни напоследък, най-вече на активисти против климатичните промени, е, че те възприемат всички музеи като много консервативни заведения, които защитават статуквото.

Уайнбърг от музея "Уитни" веднага я контрира: "Нашите пари идват от корпоративни и частни източници, но в същото време ние показваме изкуство, което много често се противопоставя на статуквото и финансовите ни благодетели."

Уайнбърг спомена, че ирански художник попитал защо музеят "Уитни" не взима отношение по въпроса за историческите антиправителствени протести в Иран, но не назова кой е този художник.

„Не е наша работа като културна институция да се изправим и да вземем отношение“, поясни той, тъй като музеите са мегафон за артистите, които искат да обърнат внимание върху дадени проблеми.

В противен случай всяка седмица ще трябва да казваме, че сме „за това” или „против онова” и тогава ще станем напълно политически обвързани. Изкуството, според Адам Уайнбърг, може да бъде възможност за фина критика.

„Ние не трябва да бъдем средства за политически протест“, посочи Хънт, и допълни:

"Не трябва да бъдем средства сами по себе си за политическа промяна. Смятам музеите за граждански институции, които играят ролята си в обществото, като осигуряват рамка и контекст за политическите и социалните дискусии, като същевременно си запазват привилегията да се ползват с голямо доверие.“

И все пак „Уитни”, подобно на други големи музеи в САЩ, периодично реагира на световните събития. През 2020 г. излезе с изявление в подкрепа на движението Black Lives Matter. Уайнбърг обяви тогава, че е било наложително да се отговори на убийството на Джордж Флойд в полицейския арест, защото този въпрос е в сърцето на американската култура.

Следователно гражданската отговорност на музея се определя или ограничава от значението на проблема за мнозинството хора, а не за отделни лица. Хънт от музея "Виктория и Албърт" се съгласи, давайки за пример текущата програма на институцията му, посветена на наследството от колониализма на Англия в Югоизточна Азия.

Същото заяви и Галансино, който посочи, че Fondazione Palazzo Strozzi наскоро е организирала тематични изложби, фокусирани върху миграцията и националната идентичност – теми, които според него са станали по-актуални сега, когато страната е управлявана от "крайно дясно правителство с неофашистки корени".

„Трябва да говорим за неща, които засягат нашата култура“, подчерта Галансино. Той зае твърда позиция, че Fondazione не е част от предприятие. Запитан за риска за свободата на изразяване в Италия, той отговори: „Не се страхуваме да говорим по горещи теми“.

Арида беше по-великодушна. „Музеите трябва да заемат позиции“, тъй като истинското приобщаване означава да се направи място за различни гласове. Тази позиция обаче зависи от политическия контекст.

Като единствен представител на Катар, присъстващ на събитието, Арида, очаквано, бе най-смела в идеите си. Родината й е млада държава, в сравнение с останалите - поне както е дефинирана от съвременните представи за национални граници. Катар все още развива културен сектор с множество предстоящи проекти. Неговите зараждащи се музеи не са „обременени от история“, както се изрази модераторът - твърдение, което си струва да се разгледа внимателно, като се има предвид съмнителната репутация на трудовите права в Персийския залив.

Всички се съгласиха, че музеят е място за срещи на идеи, както се изрази Уайнбърг.

За финал Йелена Тркуля постави щекотлив въпрос: И така, как да примирите напрежението между идеалната представа за музея и перспективата още безценни картини да бъдат обект на протести за климата?

Хората се поставят на сцената, за да привлекат вниманието към даден факт или процес, но трябва да попитате дали това наистина променя нещо, отговори й Уайнбърг и продължи:

„Изкуството задава въпроси. Изкуството е революционно, така че вие атакувате изкуство, което по своята същност е протест. Това е опасен прецедент – в момента хората го правят върху творби, покрити със стъкло, но е само въпрос на време някой да повреди произведение на изкуството, което не е така защитено.

„Това, което ме тревожи, е нихилистичният език около протестите - че няма място за изкуство по време на криза. Аз не съм съгласен с това“, категоричен бе Хънт и добави: „Има някакво тъмно, скрито течение в този феномен, което ме тревожи - че трябва да оголим стените и да нямаме красота или критичен отговор на климатичната криза чрез изкуство в този момент.“  

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във