Защо никой не скача за бензина?

Бли­зо ме­сец ста­на, от­както яй­ца ле­тя­ха в Дър­жав­на­та ко­ми­сия за енер­гий­но и вод­но ре­гу­ли­ра­не за­ра­ди уве­ли­че­ни­е­то на це­на­та на то­ка. Бра­во - хо­ра­та има­ха ак­тив­на граж­дан­с­ка по­зи­ция и я из­ра­зи­ха. За­що оба­че се­га ни­кой не ска­ча пред офи­са на “Лу­койл”, “Шел” или пък “ОМВ”? Но­ем­в­рийс­ки­те фю­чър­си на сор­та “Брент” в Лон­дон по­ев­ти­ня­ха с 87 цен­та до 82.91 до­ла­ра за ба­рел, ми­на­вай­ки под сим­во­лич­ния праг от 83 до­ла­ра. Аме­ри­кан­с­ки­ят лек су­ров пет­рол с дос­тав­ка съ­що през но­ем­в­ри по­ни­жи ко­ти­ров­ки­те си в ази­ат­с­ка­та елек­т­рон­на се­сия на Ню­йор­к­с­ка­та тър­гов­с­ка бор­са с 1.07 до­ла­ра до 80.71 до­ла­ра за ба­рел.Та­ка за пос­лед­ни­те три ме­се­ца це­на­та на сор­та “Брент” се сви с 24 на сто спря­мо ни­во­то си от 108.77 до­ла­ра.

У нас оба­че це­на­та на ма­со­вия бен­зин А-95 ос­та­ва око­ло 2.55 лв. за ли­тър. Мал­ко по-скъ­по се тър­гу­ва ди­зе­ло­во­то го­ри­во. Кой­то не вяр­ва - да от­во­ри сай­та globalpetrolprices.com. Там чер­но на бя­ло пи­ше, че през юли, ко­га­то пет­ро­лът е бил 114 до­ла­ра за ба­рел, у нас ма­со­ви­ят бен­зин е стру­вал 1.29 ев­ро, а ди­зе­лът - 1.32 ев­ро за ли­тър. Се­га, ко­га­то це­на­та на пет­ро­ла е под 90 до­ла­ра, А-95 е по­ев­ти­нял ед­ва с 1 цент - до 1.28 ев­ро за ли­тър, а ди­зе­лът е 1.3 ев­ро за ли­тър.

Раз­ли­ка­та при та­ри­фи­те на го­ри­ва­та на дреб­но е прес­тъп­но пре­неб­ре­жи­ма, на­ли? За раз­ли­ка от та­зи на ед­ро. И за­що не ска­ча­те, мо­ля? Ни­кой ли не е по­тър­певш?

Пре­ди че­ти­ри-пет го­ди­ни ни ба­ла­мос­ва­ха с ак­ци­зи­те, на­ла­га­ни от фи­нан­со­во­то ми­нис­тер­с­т­во, за да до­го­ним ев­ро­пейс­ки­те ни­ва. Ами на­ли ги дос­тиг­нах­ме? За 2014, 2015 и 2016 г., да­нъч­ни­те став­ки за бен­зин А-95 ще са твър­до 710 лв. за 1000 л, а за наф­та­та 645 лв. за 1000 лит­ра. То­ест це­ни­те на го­ри­ва­та ни ве­че са па­зар­ни - до­сущ как­то в ос­та­на­ли­те дър­жа­ви от об­щ­ност­та. Та да­же сме и над­с­ко­чи­ли дос­та от тях - Ав­с­т­рия, Лит­ва, Лат­вия, Люк­сем­бург, Пол­ша, къ­де­то зап­ла­ти­те са да­леч по-ви­со­ки от на­шен­с­ки­те.

Спо­ред Марк Твен най-лес­ни­ят на­чин да се сва­ри жа­ба е да се сло­жи в тен­дже­ра със сту­де­на во­да, след ко­е­то съ­дът да се наг­рее пос­те­пен­но, до­ка­то во­да­та зав­ри. Кле­то­то зем­но­вод­но стои кро­тич­ко вът­ре, без да по­до­зи­ра как­во всъщ­ност го ча­ка. Ина­че, ако го хвър­лиш нап­ра­во в го­ре­ща во­да, вед­на­га  ре­а­ги­ра и ска­ча. Та­ка и ние сто­им в тен­дже­ра­та и от го­ди­ни ни “под­г­ря­ват” с це­ни­те на го­ри­ва­та. Са­мо от вре­ме на вре­ме, по не­чия пар­тий­на “по­ве­ля”, се спрет­ва по един бърз про­тест, кой­то ско­ро­пос­тиж­но утих­ва. И ни­кой не се се­ща, че го­ри­ва­та учас­т­ват в це­на­та на поч­ти все­ки про­дукт, про­да­ван на па­за­ра. То­ест бър­кат ни дъл­бо­ко в джо­ба.

Да­ли пък не е вре­ме да на­пус­нем тен­дже­ра­та, или пак ще се ос­та­вим да ни раз­тя­гат ро­зо­ви бос­фор­с­ки ло­ку­ми за ин­вес­ти­ци­и­те на го­ле­ми­те ве­ри­ги бен­зи­нос­тан­ции, за за­дъл­же­ни­е­то да се под­дър­жат за­па­си, за би­о­до­бав­ки­те в ди­зе­ла...