Коментари
Защо никой не скача за бензина?
Близо месец стана, откакто яйца летяха в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране заради увеличението на цената на тока. Браво - хората имаха активна гражданска позиция и я изразиха. Защо обаче сега никой не скача пред офиса на “Лукойл”, “Шел” или пък “ОМВ”? Ноемврийските фючърси на сорта “Брент” в Лондон поевтиняха с 87 цента до 82.91 долара за барел, минавайки под символичния праг от 83 долара. Американският лек суров петрол с доставка също през ноември понижи котировките си в азиатската електронна сесия на Нюйоркската търговска борса с 1.07 долара до 80.71 долара за барел.Така за последните три месеца цената на сорта “Брент” се сви с 24 на сто спрямо нивото си от 108.77 долара.
У нас обаче цената на масовия бензин А-95 остава около 2.55 лв. за литър. Малко по-скъпо се търгува дизеловото гориво. Който не вярва - да отвори сайта globalpetrolprices.com. Там черно на бяло пише, че през юли, когато петролът е бил 114 долара за барел, у нас масовият бензин е струвал 1.29 евро, а дизелът - 1.32 евро за литър. Сега, когато цената на петрола е под 90 долара, А-95 е поевтинял едва с 1 цент - до 1.28 евро за литър, а дизелът е 1.3 евро за литър.
Разликата при тарифите на горивата на дребно е престъпно пренебрежима, нали? За разлика от тази на едро. И защо не скачате, моля? Никой ли не е потърпевш?
Преди четири-пет години ни баламосваха с акцизите, налагани от финансовото министерство, за да догоним европейските нива. Ами нали ги достигнахме? За 2014, 2015 и 2016 г., данъчните ставки за бензин А-95 ще са твърдо 710 лв. за 1000 л, а за нафтата 645 лв. за 1000 литра. Тоест цените на горивата ни вече са пазарни - досущ както в останалите държави от общността. Та даже сме и надскочили доста от тях - Австрия, Литва, Латвия, Люксембург, Полша, където заплатите са далеч по-високи от нашенските.
Според Марк Твен най-лесният начин да се свари жаба е да се сложи в тенджера със студена вода, след което съдът да се нагрее постепенно, докато водата заври. Клетото земноводно стои кротичко вътре, без да подозира какво всъщност го чака. Иначе, ако го хвърлиш направо в гореща вода, веднага реагира и скача. Така и ние стоим в тенджерата и от години ни “подгряват” с цените на горивата. Само от време на време, по нечия партийна “повеля”, се спретва по един бърз протест, който скоропостижно утихва. И никой не се сеща, че горивата участват в цената на почти всеки продукт, продаван на пазара. Тоест бъркат ни дълбоко в джоба.
Дали пък не е време да напуснем тенджерата, или пак ще се оставим да ни разтягат розови босфорски локуми за инвестициите на големите вериги бензиностанции, за задължението да се поддържат запаси, за биодобавките в дизела...