Банкеръ Daily

Коментари

Защо централните банки се загрижиха за криптопарите?

В публикация от 20 октомври "Блумбърг" резюмира с прости думи какво е променило отношението на централните банки към виртуалните валути, как би изглеждала такава "монета" на институционално равнище, кои банки правят опити да се наложат в  криптопространството и какви са потенциалните предимства и недостатъци на подобен подход. Представяме на читателите ни коментара на "Блумбърг".

 

Онова, над което централните банки се надсмиваха преди време, днес са се втурнали да го подчинят. Когато преди десетина  години изгря звездата на Bitcoin - първата криптовалута в света, финансистите  гледаха на нея  като на запазен периметър за анархисти и за дилъри на наркотици. Което улесняваше централните банки на планетата да се държат на високомерно, на разстояние от нея. Нещата се промениха коренно и скоростно    след предложението на "Фейсбук" да създаде собствена цифрова монета - Libra, която мнозинството финансови регулатори смятат за сериозна заплаха за съществуващите монетарни режими. Някои централни банки (между които тези на Китай, на Швеция и на Бахамите) вече експериментират в тази област и някои дори твърдят, че ще пуснат в обращение собствени цифрови пари. Други  засега гледат отстрани и умуват...

Какво се промени?

"Спусъкът" натисна задаващата се монета на "Фейсбук", която може да се използва във всекидневните транзакции на мощната потребителска база на компанията, обхващаща  поне два милиарда души. Libra трябва да се влее в редиците на "стабилните монети" (stablecoins) - неотдавна изобретен нюанс на виртуалните валути, обвързани с ценовите промени на активи с ниска степен на колебания. Най-популярната от тях - Tether, трябва да следва движенията на щатския долар. Целта на stablecoins е да постигне сравнително стабилна оценка, защото дори по-старите форми като Bitcoin и Ethereum продължават да "препускат бясно" нагоре-надолу в огромен ценови диапазон, което ги прави неподходящи като средство за размяна. Предложението на "Фейсбук" се натъкна на много препятствия, но самата идея за алтернативна валута, която да се използва в световния обмен, бързо бе възприета от регулаторите като заплаха за националния суверенитет, за личното пространство, за финансовата стабилност и за възможността на централните банки да провеждат парична политика. Милиардерът Рей Далио дори каза, че "ако той е централна банка", никога няма да позволи съществуването на каквато и да било частна цифрова валута. 

Как би трябвало да изглежда виртуалната монета на една централна банка?

По-скоро като Libra,  отколкото като Bitcoin, която бе създадена с презумция за върховенство на дадената  финансова система извън контрола на централен участник. Въпреки това някои централни банки - от Саудитска Арабия до Тайланд, планират да използват технологията на разпределените регистри blockchain, разработена да обслужва Bitcoin. Но вместо да "гонят" анонимност (най-ценното качество на Bitcoin в очите на привържениците й) банките смятат да приложат технологията по такъв начин, че да гарантират надзор върху целия път на парите. Засега някои анализатори се съмняват дали blockchain ще е в състояние да обслужва голям обем от едновременно наредени операции.  Официален представител на Китайската народна банка твърди, че според неговите проучвания , капацитетът на Bitcoin е далеч под върховото търсене, което се наблюдава по време на еуфорията през китайската "шопинг гала" - Single's Day (денят на неомъжените/неженените), която всяка година е на 11 ноември и когато се осъществяват по 92771 тарнзакции за секунда. Други изследвания сочат, че Ethereum се справя със средно 15 операции на секунда, а мрежата на "Виза" - с 24 хиляди.

Как разсъждават централните банки? 

Те обикновено вземат  предвид две основни направления: услуги на едро и услуги на дребно. При първия вид проекти достъпът до дигиталната валута ще  бъде  ограничен до банките и до другите финансови институции и целта ще е  потоците от разплащания  да се поддържат в рамките на съществуващата финансова система, по-бързо и по-евтино. При проектите "на дребно" цифровите валути на централните банки ще се емитират чрез сметки на широката публика в тях или в търговски кредитори, работещи с централните банки. В този случай централната банка трябва да поеме отговорност за щателното проучване на потребителите и да гарантира, че са спазени изискванията за борбата с мръсни пари и с финансирането на терористи, както и да подава данъчна информация.

Кои институции се "пробват" на този фронт? 

Някои от Източните Карибски острови, включително Гренада и Сейнт Китс и Невис, които споделят обща централна банка вече са емитирали собствена дигитална валута, която в момента се тества от потребителите и от търговците. Но първата голяма институция, работеща с широк размах по въпроса е Народната банка на Китай. След петгодишни изследвания тя обяви през август, че цифровата й монета "ще бъде пусната в най-скоро време". Шведската "Риксбанк" работи за създаване на  електронна крона (e-krona), Уругвай - по пилотна програма e-Peso (електронно песо). Резервната банка на Южна Африка също  проучва възможността да създаде своя дигитална парична единица, а Швейцарската национална банка работи съвместно с фондовата борса SIX, за да установи как да направи виртуалните си монети достъпни за търговия и сетълмент сред играчите на финансовите пазари.

Кой все още не се е качил на борда?

На първо място - Федералният резерв. Председателят на институцията Джеръм Пауъл каза, че макар  щатската централна банка да "следи много внимателно" развитието на дигиталните валути, "това не е нещо, което се обмисля активно" и "то повдига съществени, значими въпроси, които трябва да бъдат разрешени с подобаващо внимание" по отношение на киберсигурността и на търсенето на подобна парична единица. "Бенк ъф Джъпен" и "Банк России" също твърдят, че нямат планове за работа по собствени виртуални монети. А президентът на германската "Бундесбанк" - Йенс Вайдман, обяви през октомври, че "не вижда непосредствено търсене на дигитални валути, емитирани от  централни банки".

Какви са предимствата?

Ако централните банки успеят да се преборят с техническите трудности, цифровите монети биха позволили по-бързи и по-евтини парични трансфери през границите и биха улеснили достъпа до легални средства за обмен в държави със свиващи се доставки на пари в брой. Публикация на Свостъпетовния икономически форум излага предположение, че новите валути биха  предложили  на дребните инвеститори по-безопасни места за спестявания, ако им  бъде позволено   да създадат сметки в съответната централна  банка. Те биха могли също и да редуцират бариерите пред масата от около  1.7 млрд. човека, които в момента са  лишени от достъп до банкови услуги. Някои икономисти дори твърдят, че кибервалутите могат да направят паричната политика по-ефективна като позволят директно въвеждане на лихвените проценти. За Китай цифровите монети предлагат възможен начин за справяне и контрол върху бързо дигитализиращото се стопанство. От друга страна  те могат да дадат на правителството допълнителен инструмент за надзор.

Какви са недостатъците?

Рисковете от грешен подход са значителни, поради което повечето централни банкери пипат много внимателно при избора на решение. В зависимост от модела на цифровата валута на централната банка, тя рискува или да отреже достъпа до финансиране на търговските кредитори - жизнено важен източник на средства за реалната икономика, или да поеме директните рискове и усложнения от предлагането на банкови услуги на масовия потребител. Проблемите при управлението на напълно нов бизнес може да подкопае доверието на обществото в централните банки, които разчитат на него във времена на непопулярни мерки от рода на   повишение на лихвите  например.

Дали криптовалутите са просто моден финансов каприз? 

Така изглеждаха  преди време  за мнозина от бранша, но не и сега. Агустин Карстенс - бившият председател на "Банко де Мексико", а  сега  генерален мениджър на Банката за международни разплащания (т. нар.. банка на централните банки) обяви през март, че "проведените проучвания и експерименти не са успели да дадат убедителни доказателства" за ползата от дигитални валути, предлагани от  централните банки. Само седмица след съобщението за Libra обаче Карстенс посочи, че цифровите пари могат да се появят "по-бързо от очакванията". А новият председател на Европейската централна банка - Кристин Лагард, каза, че "централните банки трябва да са отворени към новите технологии, включително към виртуалните монети". Шефът на "Бенк ъф Инглънд" - Марк Карни, отиде още по далече с коментара си, че новите технологични разработки осигуряват потенциал за появата на нов свят, в който нови криптопари, подкрепени от голяма група държави или дори от няколко парични единици, могат да конкурират американския долар като интернационална резервна валута.  

Facebook logo
Бъдете с нас и във