Банкеръ Weekly

Високо напрежение:

Ще скъсат ли Украйна и Русия отношенията си?

S 250 387f08c7 cd16 41ba 8dfc 9bd792547726
S 250 962e5443 5f73 4da3 a355 2c38f191cbc3

Три и половина години след началото на войната двете страни прекратиха военното си сътрудничество.

Договаря се омиротворителен международен корпус от 20 000 души.

Последиците за България.

 

Три години и половина след "зелените човечета" (руските спецчасти), появили се в Крим, а после в Донбас и Луганск, украинското правителство денонсира на 8 ноември споразумението с Руската федерация за взаимни доставки на оръжие и военна техника, съвместни ремонти и оказване на военни услуги, сключено през 1995-а. По някои оценки обемът на двустранния стокообмен в тази област всяка година е превишавал над 1 млрд. щ. долара.

Необясним парадокс - води се война, а воюващите съвместно създават и произвеждат оръжия, включително и ракетни двигатели за руските ядрени стратегически сили. Но парадоксите в Украйна са много - например основният бизнес на практически всички местни олигарси е свързан с Русия. Въпреки заканите на Кремъл сладкарските фабрики на президента Петро Порошенко на руска територия продължават да работят и бизнесът му там да се разраства и печели.

Според наблюдателите прекратяването на военното споразумение е политическа крачка, свързана със западните кредитори на Украйна. Неотдавна Киев отправи молба до МВФ и Световната банка за приемане на нова програма за страната въпреки неизпълнението на старите и съответно за нови многомилиардни траншове. Смята се, че тази крачка има връзка и с разкритията по американското разследване за руската намеса в тамошните избори. Специалният прокурор Робърт Мълър обяви, че лобистката компания "Подеста груп", толкова близка до Хилъри Клинтън (един от двамата братя, нейни създатели, беше ръководител на предизборния й щаб), е обслужвала както избягалия украински експрезидент Виктор Янукович, сочен като фигура за руско влияние, така и сегашния украински ръководител, водещ се за прозападен.

Вероятно са повлияли и хладният прием на Порошенко във Вашингтон, както и категоричният засега отказ на Белия дом да достави модерни оръжия на Украйна. Медийната шумотевица по правило е много, много по-различна от истинската политика: американският Конгрес и правителството на Тръмп са наясно, че за управляващите в Киев парите не миришат и войната с Русия може и да е война, но заедно с това е и задкулисен бизнес. 

Два дни след прекратяването на военното сътрудничество, на 10 ноември, депутатът от Върховната Рада Иван Виник обяви, че внася своя поправка към законопроекта за реинтеграция на Донбаска област в състава на Украйна. Според него Украйна трябва да скъса всякаква дипломация с Русия. А като мотив се сочи "състоянието на агресия" от страна на Москва.

 

Кой е Иван Виник?

Виник е роден на 3 януари 1979-а в Новая Каховка, Херсонска област. Завършил е мениджмънт в Херсонския технически университет и финанси в Киевския международен институт по финанси. От 2003-а се занимава с частен бизнес - внос-износ на хранителни продукти и сокове (бел.а. - търгува включително и с България), а от 2007-а разширява предприемачеството си и в строителството. През 2014-а е избран като мажоритарен депутат от блока на президента Петро Порошенко. Секретар е на Парламентарния комитет по въпросите на националната безопасност и сигурността.

 

Руската реакция беше незабавна. Например председателят на Съвета на федерацията Валентина Матвиенко предупреди, че това ще е катастрофално решение - "преди всичко за народа на Украйна". Но както изглежда, не думите на Кремъл, а намесата на Запада започна да конфигурира вериги около тази крачка.

Заседанието на комисията на Виник, първоначално определено за 13 ноември, се отложи за 15 ноември. Самият Виник пък се дистанцира светкавично от поправката си, приписвайки авторството й на друг. А представителят на президента Порошенко във Върховната Рада Ирина Луценко изтъкна, че "въпросът за скъсването на дипломатическите отношения с Русия не може да бъде записан на един ред в две предложения". Според нея е необходим отделен закон, който да разпише и процедурата.

В четвъртък (16 ноември) Върховната Рада пристъпи към обсъждането на законопроекта на президентската администрация за реинтегрирането на Донбаска област - към него има над 100 поправки, една от които е тази на Виник.  

Всъщност сензационната крачка - скъсване или нескъсване на отношенията с Русия, сега е пропагандна шумотевица. Порошенко има право да блокира влизането в сила на подобен текст в закона. Но дори и да не го блокира, процедурата по такъв тежък развод - далеч по-тежък от английския Брекзит, със сигурност ще трае месеци наред.

От друга страна, в Украйна предстоят избори. Основен акцент в тях ще са отношенията с руснаците и ще се разгори истерия по тази тема от всички кандидати като необходимо условие за спечелването им. Ето защо някои експерти смятат, че скъсване на дипломатическите отношения може да има до края на следващата година. И че то ще е реално, а не фиктивно, както се процедираше три години и половина при военното сътрудничество.

Освен с украинския национализъм съдбата на дипломатическите отношения кореспондира и със заявената готовност на Русия и Запада за разполагане на умиротворителен международен корпус в Украйна. За разлика от други подобни операции, тези "сини каски" ще представляват военна гаранция за силово налагане на примирие. На този етап не е решен единствено въпросът дали ще ги има и по украинско-руската граница, или ще бъдат разположени само по линията на съприкосновението между армията на Киев и подразделенията на непризнатите от никого Луганска и Донецка републики.

Представителят на американския президент Кърт Волкър, бивш анализатор на ЦРУ и бивш лобист, изрази оптимизъм, че вероятно до края на тази година ще се постигне споразумение за умиротворителния корпус от около 20 000 души. Последните му разговори със специалния пратеник на Путин Владислав Сурков бяха на 13 ноември. САЩ, Германия, Франция и Англия настояват такива части да бъдат разположени и по украинско-руската граница, докато Кремъл предлага да бъдат дислоцирани само в района на бойните действия в Донбаска област.

Междувременно изпълняващият длъжността външен министър на т. нар. Луганска република Владислав Дейнего отбеляза, че мястото й е в Украйна, иначе ще си остане изолирана от света. Вероятно ще има процес и на постепенно нейно приобщаване към Киев, както и на близнака й  Донецк при запазване на относителната им автономност. Предполага се, че на последната среща Тръмп - Путин е бил обсъден и този въпрос и са набелязани рамките на бъдещото споразумение.

Опасността е в "твърдите" сили в Москва, Киев и Вашингтон, които ще направят всичко по силите си, за да стопират подобно мирно развитие. 

 

РАЗВОД ТАМ ЩЕ СТРУВА СТОТИЦИ МИЛИОНИ И НА НАС

Едно скъсване на отношенията, както и разполагането на въоръжени сини каски ще донесат тежки икономически и търговски щети за България. Въоръженият конфликт намали стокообмена между нашите държави почти 2.5 пъти. През 2017-а той започна да нараства с тенденцията да се завърне към предишните си мащаби. Но геополитическото развитие на ситуацията със сигурност ще погребе тези надежди.

Прекратяването от Украйна на политическите връзки с Русия ще се отрази и на икономическите. Оценките сочат негативен резултат за двете икономики в размер на около 10-12% от брутния продукт на Украйна и 3-4% от този на Русия. По-същественото обаче е, че разрушаването на тясната кооперация на индустриалните комплекси на двете страни ще повлияе и на външната им търговия, на възможностите на предприятията да произвеждат, да внасят и изнасят. 

Украйна е основен вносител на различни метални изделия в България, както и на каменни въглища. Ако заради проблеми с доставките на резервни части и на газ тамошните комбинати забуксуват, това неизбежно ще се отрази и у нас - особено в сферата на строителството и енергетиката.

От гледна точка на износа ни свиването на украинския пазар ще намали българския експорт на  нефтопродукти, карбонати, лекарства, ролкови лагери. Сумите не са значими величини, но отрицателният ефект ще го има. Само туризмът би останал незасегнат. Тамошните туристи по нашите курорти са около 200 000 души годишно и  се очаква броят им в близките години да надмине 300 000 души.

Всъщност големият проблем за България при евентуално скъсване на дипломатическите отношения между Украйна и Русия се ражда от две други опасности. Първата, макар и хипотетична, е да ни бъдат прекъснати доставките на руски газ, включително и на тези към Турция и Гърция през наша територия. Втората е стагниране на българския износ за Русия. В момента над 90% от него се транспортира по най-прекия път - през украинска територия. Необходимостта от заобикаляне ще го оскъпи значително и ще го направи неконкурентоспособен на руските пазари. Инфраструктурата по руското черноморско крайбрежие и вътрешността близо до него е крайно неразвита и не е възможно да поеме този поток от стоки.

Ще възникнат големи трудности и с доставките на ядрено гориво за АЕЦ "Козлодуй" и изнасянето на отработеното за съхранение в Руската федерация.

Facebook logo
Бъдете с нас и във