Банкеръ Daily

Коментари

Ще превалутираме корупцията - от лева в евро


Колкото и вяла, дори на моменти скучна да е предизборната кампания, все пак някакви послания стигат до електората. Ето например ГЕРБ и в частност лидерът им Бойко Борисов с голяма доза увереност обещават присъединяване на страната ни към еврозоната в следващите 2-3 години. Дали ще е 2023 г. или 2024 г. не е от голямо значение. А разминаването в датите може да бъде отдадено именно на кампанията. Защото, както самият Борисов неведнъж е казвал, побългарявайки крилата фраза на Ото фон Бисмарк: "най-много се лъже след лов и преди избори". 


 

Само по себе си въвеждането на еврото е тема, заслужаваща особено внимание и извън контекста на предстоящия вот. Но увереността, с която датата 1 януари 2024 г. се натрапва в публичното пространство, включително и чрез предизборната програма на ГЕРБ, поражда допълнителни въпроси. Например, 

дали тази дата не е предварително уговорена

между българските власти и европейските ни партньори в лицето на ЕЦБ, Еврогрупата и Европейската комисия. 

Още по-интригуващ е въпросът дали страната ни е заслужила мястото си в "клуба на богатите", въпреки че от години не показва подобрение в индексите за корупция, свобода на медиите, върховенство на закона и остава най-бедната държава-членка на Европейския съюз. Условия, които вървят редом с официалните икономически  критерии за влизане в еврозоната - ниво на дефицит, на дълг и на инфлация.

България има всички шансове да изпълни формалните изисквания, но шансовете за намаляване на корупцията, за подобряване на медийната свобода и за реформа на правосъдието, изглеждат съвсем нищожни.  

Ще е повече от шокиращо, ако в тези сфери бъде отбелязан значителен напредък в рамките на следващите три години при положение, че за почти 15 години в ЕС те винаги са стояли на масата  при обсъждане на критериите, които трябва да покрие България. 

  Възможният компромис  

За да се сбъднат очакванията на Борисов и компания, ЕЦБ, Еврогрупата и Европейската комисия ще трябва да направят огромен компромис, "пускайки" страната ни в еврозоната. Компромис, съизмерим с вече направения през 2007 г., когато страната ни влезе в европейското семейство напълно неподготвена. Тоест, перспективата за компромисно политическо решение отново е налице, което пък за пореден път ще докаже, че в тази игра май няма невъзможни неща.

Ползите от членството

На хартия членството в еврозоната може да има значителни ползи за икономиката. ЕЦБ например казва, че страната ни ще поеме сериозен приток на чужди капитали. Банковото кредитиране за бизнеса и домакинствата ще е много по-изгодно, което ще доведе до икономически растеж и вероятно до подобряване на жизнения стандарт. Има обаче 

едно голямо "но"!

И то е, че трябва да изиграем правилно картите си, а както е известно, те са в ръцете на политиците. 

В свой доклад от началото на годината Франкфурт изрично уточнява, че ако тези тенденции не бъдат съпроводени от правилни политики, притокът на чужди капитали под формата на заеми би се превърнал в кредитен балон. При подобно развитие на нещата чуждестранните инвеститори ще избягат по-бързо, отколкото са дошли. 

Кой би имал изгода?

Отговорът е почти еднозначен. Без адекватно правораздаване печеливши отново ще бъдат единствено корумпираните върхове на властта и олигархичните кръгове, които ги обгрижват. 

Така че тук е мястото да се поставят ясно въпросите: 

Бърза ли се с влизането в зоната на единната валута?  И прави ли някой тънки сметки, че членството във валутния блок води със себе си приток на ресурс, който ще отиде в нечии джобове, вместо да се влее в икономиката?! 

Ползата 

от въвеждане на еврото бе описана най-добре преди време от германското икономическо издание "Виртшафтсвохе": "Въодушевлението на България, Румъния и Хърватия за еврото е съвсем рационално. Те са си направили сметката, че още дълго време ще са сред печелившите, а не сред плащащите в рамките на преразпределителната машина на ЕС. Обратното е при Швеция, Полша и Чехия".

Ето защо присъединяването към еврозоната е важно, но само ако се случи по правилния начин - когато сме си свършили работата, а не благодарение на компромис от Брюксел и Франкфурт. Засега изглежда, че те са склонни да си  затворят очите пред властовите дефицити в най-бедната и корумпирана европейска държава. 

И ако Европа отново направи компромис, той не би бил в услуга нито на българите, нито на общността. Нещо повече, той може да угаси и последните искрици надежда на милиони българи, че европейското семейство е гарант за върховенството на закона в България. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във