Банкеръ Daily

Коментари

Решенията на ЕЦБ - спорни и разделящи

Централата на ЕЦБ във Франкфурт

Седем седмици преди края на осемгодишния му мандат като председател на Европейската централна банка, Марио Драги отново бе готов да направи "всичко възможно" (точно както и през 2012-а), за да спаси еврозоната. И впрегна на работа почти всички налични инструменти, които трябва да съживят хилавия растеж на общността и непокорно ниската инфлация. Той понижи депозитната лихва на ЕЦБ от минус 0.4% на минус 0.5%, възобнови програмата за покупка на облигации за неопределено време и предвиди защитни мерки за търговските банки на общността срещу отрицателните лихвени проценти. Призова и правителствата на страните членки да направят необходимите реформи и да провеждат подходяща фискална политика, за да имат успех паричните мерки. Това се случи на предпоследното официално съвещание на управителния съвет на институцията под негово ръководство на 12 септември. Но част от колегите му, предимно от по-развитите европейски държави, не се съгласиха, че новите стимули са достатъчно ефективни.

Такова е мнението и на най-новия член на управителния съвет на ЕЦБ - Роберт Холцман, наследил шефа на австрийската централна банка - Евалд Новотни. Холцман смята последния пакет от стимули на ЕЦБ за грешка и се надява тя да бъде поправена от новия председател на банката - Кристин Лагард, която поема кормилото на управлението в началото на ноември.

В интервю за агенция "Блумбърг" Холцман коментира, че когато ръководството се смени, "ще се променят и ръководните указания и политиката - не утре, не вдругиден, но не би трябвало сегашното положение да продължи през идните десетилетия". Той добави, че Лагард не е "слаб човек, който ще каже: ръцете ми са вързани". Холцман посочва, че в момента инфлация от 2% годишно вероятно е непостижима, но 1.5% също гарантира стабилни цени. Следователно не е необходимо да се използва цялата мощ на институцията, за да се стигне до 2%, ако цената е твърде висока. Председателят на австрийската централна банка смята, че е време ЕЦБ да приключи с политиката си на отрицателни лихви след като е пропуснала възможността да направи това по време на икономическия подем през 2017-а.

С "опозиционните" възгледи на Холцман са съгласни и колегите му от Франция, Германия, Холандия и Естония, които възроптаха най-вече срещу възобновяването на програмата за покупка на облигации. Не са малко и критиките срещу по-дълбокото навлизане в негативната лихвена територия - тук големите опасения са, че отрицателните лихви ще нанесат сериозен удар и върху без това нестабилната банкова система на еврозоната.

 

Марио Драги и Кристин Лагард обсъждат бъдещето на еврозоната

 

В помощ на банките

За да потуши страховете от минусовите лихвени проценти, ЕЦБ обяви система от слоеве за изключване на част от "наднормените" резерви на кредитните институции от негативното олихвяване. По оценка на Фредерик Дюкроазет от "Пикте уелт мениджмънт", този "подсладител" ще намали разходите на банките за отрицателните лихви от девет на шест милиарда годишно.

ЕЦБ потвърди и плановете си да предлага евтини заеми на кредиторите от еврозоната по третата си целева програма за дългосрочно рефинансиране (TLTRO) с придружаващи стимули - по-ниски разходи за обслужването им и удължаване на сроковете до падежа с една година. 

И докато "разслояването" ще помогне най-вече на банките от Северна Европа, които имат големи депозитни излишъци, евтините заеми ще се в полза на южноевропейските кредитори с по-високи разходи за финансиране. Драги посочи, че тези мерки не са субсидии за банките; предназначението им е да защитят "много важен предавателен канал на монетарната политика", който кредитните институции осигуряват в Европа. 

Оставащите възможности

Въпреки че ЕЦБ използва широка гама от инструменти на 12 септември, тя остава с оскъдни опции. Възможността й да купува повече облигации е ограничена от самоналоженото й правило да притежава не повече от една трета от легитимните облигации на която и да било страна член на еврозоната. Дюкроазет пресмята, че решението на ЕЦБ да купува по 20 млрд. евро месечно за неопределен период от време от 1 ноември, ще може да се изпълнява не повече от година преди да достигне нормативния таван. Този срок може да се скъси още, ако се вземат предвид и средствата, получени на падежите на съществуващите облигации, с които месечните покупки на дългови книжа могат да нараснат до 35 млрд. евро.

Видни икономисти смятат, че е крайно време ЕЦБ да стане по-креативна. В банковия баланс вече има правителствен и корпоративен дълг за 2.6 трлн. евро, купен с "напечатани нови европари", за да се инжектират средства във финансовата система и да се свалят лихвите. Оценката на Карл Уейнбърг - главен икономист в консултантската фирма за икономически проучвания High Frequency Economics, е, че при това положение ЕЦБ ще може да купи правителствен дълг за още само около 60 млрд. евро.

Драги обаче е убеден, че ЕЦБ може да продължи да купува активи за по 20 млрд. евро на месец достатъчно дълго без да обсъжда лимити. Той обяви също, че встъпващата в длъжност госпожа Лагард ще направи стратегически преглед на политиката, при който могат да се обсъдят и още по-радикални идеи, включително централната банка да вкарва директно пари по индивидуални клиентски сметки.

Привърженик на директното финансиране на гражданите е и Стенли Фишер - бивш заместник председател на Федералния резерв, бивш управител на Израелската централна банка и бивш главен икономист на Световната банка. Той е бил консултант и на доктората на Марио Драги в Масачузетския технологичен институт. Фишер е сред съавторите на доклад, публикуван през август от фондовия мениджър "Блек рок", в който се посочва, че е необходим "безпрецедентен отговор когато паричната политика е изтощена, а само фискална политика не е достатъчна". Този отговор "вероятно трябва да включва и директно финансиране" от централните банки, "които да намерят начин да дадат парите в ръцете на потребителите от публичния и от частния сектор". 

Facebook logo
Бъдете с нас и във