Банкеръ Daily

Коментари

Предизвикателствата на скъпите храни

Дали става въпрос за хляба, за ориза или за тортилите, правителствата по света знаят, че растящите разходи за храна са съпроводени с политическа цена. Дилемата е дали те могат да вземат достатъчно мерки, за да не я платят.  

Цените на хранителните продукти в световен план са нараснали с 33% през август спрямо същия месец на 2020-а, като подемът е повсеместен - при растителното олио, зърното и месото, показват данни на Организацията на ООН по прехрана и земеделие (ФАО). Няма и никакви изгледи положението да се оправи, защото екстремното време, препускащите разходи за доставки и за торове, затрудненията в осигуряването на кораби-контейнери и недостигът на работна ръка усложняват проблема. Топящите се чуждестранни валутни резерви също понижават възможността на някои нации да внасят храна. 

От Европа до Турция и Индия политиците вече предлагат повече помощи, нареждат на продавачите да намалят цените и "жонглират" с търговските правила, за да смекчат натиска върху потребителите. Положението е далеч по-сложно в развиващите се пазари, където разходите за храна имат по-висок дял в семейните бюджети, както и в поразените от кризата страни. В Ливан групировката "Хизбула" затегна хватката върху страната като започна да разпределя хранителните продукти. И дори Вашингтон взема мерки, за да направи достъпа до стоките по-поносим за обикновените граждани, пострадали от пандемията от коронавируса.   

"Хранителната" инфлация е причината за повече от 20 метежи в Азия, Близкия изток и Африка и има сериозен принос за Арабската пролет преди десет години. Коригираните собразно инфлацията и пресметнати на годишна база разходи за храна в момента са по-високи от когато и да било за последните шест десетилетия, показват данните на ФАО. 

Как се справят с действителността основните потърпевши от сегашния инфлационен натиск?

Тунис задейства кризисен мениджмънт

Тунис пази пресни спомени от Арабската пролет когато става въпрос за храна и политика. Броени дни след като на 25 юли президентът Каис Сайед суспендира парламента и уволни правителството, той принуди производителите и търговците на дребно да свалят цените на определени продукти.

В резултат, центе на червените меса паднаха почти веднага с 10%, а основната лобистка група на бизнеса в страната - Utica - обяви ценови редукции за ред стоки - от пшениченото брашно, месото и млечните продукти до кафето и безалкохолните напитки. Плодовете пък поевтиняха с 20%, по информация на местните медии. Въпреки това, потребителските цени са се увеличили с 6.2% на годишна база през август. 

Успоредно с взетите мерки обаче е налице и реална опасност от орязване на субсидиите.

Разгаря се дебатът за отдавна планираното насочване на разходите към най-нуждаещите се граждани в хода на усилията на Тунис да си осигури нова програма за финансиране от Международния валутен фонд. Това ще намали подкрепата за някои стоки като брашно и захар, както и за електроенергия, за сериозен брой домакинства.

Съседите на страната от Северна Африка също са се насочили към редуциране и премахване на субсидиите, за да успет да стабилизират публичните финанси. В Египет президентът Абдел-Фатах Ел-Сиси поиска да се повишат цените на хляба. Пекарите в Алжир вече прилагат подобна мярка за субсидирания хляб или намаляват грамажа като акт на защита срещу недостига на брашно. В Мароко властите обявиха още през юли плановете си за орязване на субсидиите за захарта и за по-евтиното брашно през 2022-а, които трябва да бъдат одобрени от парламента. 

Румъния преосмисля търговския обмен

Цената на хляба не е политическо предизвикателство единствено за държавите-вносителки на зърно от Северна Африка и Близкия изток. Румъния е най-едрият европейски зърнен износител през този сезон и цените там вече са скочили с "двуцифрена" скорост, а инфлацията през 2021-а се очаква да е най-високата за последните осем години. 

Правителството на румънския премиер Флорин Ситу иска да ограничи зависимостта на страната от вноса на преработени храни, за да намали разходите и да свие търговския дефицит. Той вече е под сериозен натиск след разпада на управляващата коалиция и след злополучния му отговор "Аз не ям хляб" на въпрос за цената на хлебните продукти.      

Румъния е заделила 760 млн. евро за инвестиции в съхранението и обработката на селскостопанска продукция, информира министерството на земеделието. От началото на септември правителството очаква от фермерите проекти, отговарящи на условията за достъп до тези пари през следващите две години. Засега обаче, въпреки че селскостопанският потенциал на страната е един от най-високите в Европа, Румъния не успява да използва парите на Брюксел за подобряване на местната продукция.

Индия намалява митата

Една от най-многолюдните и с най-много бедни нации в света предоставя по-големи помощи. Правителството на индийският премиер Нарендра Моди разпределя 20.4 млн. тона ориз и брашно на стойност 672.7 млрд. рупии (9.1 млрд. щ. долара) за допълнителни зърнени субсидии, които трябва да достигнат до над 800 млн. души. 

Държавата прилага и търговски мерки, за да защити на потребителите от глобалния ценови скок. Правителството намали митата на палмовото, соевото и слънчогледовото олио, както и на лещата.

Индия не е единствената страна, която използва търговията за интервениране на пазара на храни. Раздираната от военни действия Сирия затегна вноса на различни стоки - от сирената до кашуто, за да опази топящите се валутни резерви за покупка на брашно. Аржентина и Боливия пък ограничиха износа на говеждо, за да задържат под контрол цените у дома. А пострадалият от сушата Казахстан забрани износа на овес, ръж и фураж и въведе квоти за фуражното брашно.

Турция предприема пазарни акции

В Турция популярността на президента Реджеп Таип Ердоган намалява заради състоянието на икономиката и цената на живота. Хранителната инфлация се ускори за четвърти пореден месец през август - до 29% годишно.

Правителството прави редица опити да контролира ценовия натиск: от заплахи за бизнеса, продаващ на завишени цени до разследване на по-високите разходи. На чиновници от министерството на търговията е разпоредено да проверява обвиненията за прекалени ценови повишения на хранителните продукти на пазарите на едро в големите турски градове, включително Истанбул, Анкара и Измир. 

Кабинетът на Ердоган работи и по някои законодателни промени за ограничаване на произтичащата от хранителните стоки инфлация. От октомври пресните плодове и зеленчуци, които могат да се похабят в селските стопанства, ще се предлагат онлайн. Ще бъде въведена и система за ранни предупреждения за неблагоприятно време, за да се избегнат потенциални шокове в предлагането.

Обмислят се и данъчни стимули и повече търговски мерки лед като на 8 септември Турция премахна митата върху вноса на зърно и на леща. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във