Инфлацията отсъства в живота на по-голямата част от хората на планетата през последното десетилетие, но пък т. нар. рефлационна търговия се превърна в хит през последните седмици - след като политическите, икономическите и здравните тенденции поеха в една посока.
Все повече водещи западни икономисти и анализатори прогнозират, че 2021-а ще се отличава като е годината на този вид сделки. Което повдига резонният въпрос какво точно представлява рефлационната търговия и кой губи или печели от нея.
Рефлацията е термин, който, поне досега не се е явявал в българското битие. Просто защото нямаше услвия за това.
Казано най - просто (или опростено) рефлацията е по-добрата разновидност на инфлацията. Но всъщност това зависи от гледната точка.
Рефлацията е фискална или монетарна политика (или и двете), предназначена да увеличи брутния вътрешен продукт, да стимулира потреблението и да ограничи негативните ефекти от дефлацията, които обикновено възникват след период на икономическа несигурност или рецесия. До това се стига чрез увеличение на харчовете от държавната хазна или при данъчни редукции, и/или чрез повишаване на паричното предлагане и намаление на лихвените проценти, които трябва да върнат стопанството (и по-специално ценовите равнища) на предишния им дългосрочен тренд след срив на бизнес цикъла. Терминът се използва също и за да опише първата фаза на икономическото възстановяване след период на спад.
Рефлацията цели да спре дефлацията, която се изразява във всеобщ спад на цените на стоките и услугите, възникващ когато инфлацията падне под нулата. Това е дългосрочен преход, в повечето случаи придружен от продължително ускоряване на икономическия просперитет, целящ да се редуцира излишния капацитет на пазара на труда.
Задачата на рефлационните мерки (пак казано в резюме) е да повиши търсенето на стоки като предостави повече пари на индивидите и на компаниите, и мотивация да ги харчат по-охотно.
Рефлационната политика се прилага от правителствата в Америка още от началото на ХVІІ век като начин за рестартиране на неуспели бизнес експанзии. Ярък пример за рефлация е политиката, водена от Федералния резерв по време на Великата депресия, когато щатското стопанство се възстановява бавно и под потенциала си дори след като са използвани рефлационни парични инструменти като по-ниски лихвени проценти и увеличено парично предлагане. Оттогава насам едва след избора на Доналд Тръмп за президент на САЩ "замириса" на фискална рефлация - след като той обеща трилиони долари за инвестиции в инфраструктурата и данъчни редукции, които да върнат икономиката на страната на пълни обороти, да върнат целия й капацитет.
Как се търгува рефлацията?
Рефлационната търговия обикновено включва активи, които се влияят силно от по-бърз икономически растеж и от по-висока доходност на дълговите книжа. По правило по-рисковите активи се възползват от тези условия много по-успешно, за сметка на обикновените облигации или на онези, които не са защитени срещу инфлация.
На фондовите борси най-печеливши са фирмите с малка пазарна капитализация и тези от цикличните сектори като банки и производители на енергия. В днешно време , заради "дискриминационните" изолации на дружествата от сферата на услугите, на транспорта и туризма, в отбора на облагодетелстваните ще попаднат и авиолиниите, операторите на круизи и други компании от туристическия и развлекателния бранш, които ще стартират на пълни обороти след края на пандемичните ограничения.
За ориентираните към реализиране на доходност инвеститори най-популярни ще са сделките, които залагат на разширяващия се спред между краткосрочните и дългосрочните облигации. Друг начин да се "отиграе" тренда е чрез залози на инфлационните очаквания.
Според мнозинството пазарни анализатори особено печеливши ще са активите и валутите на развиващите се пазари, които носят по-висок риск, респ. по-висока възвръщаемост на вложенията. На почит ще са и паричните единици на онези развити стопанства, които зависят от търговията на борсови стоки и суровини, или примерно на австралийският и новозеландският долар, на норвежката крона. От нишата на активите с авторитет на спасителни убежища най-висок шанс за успех имат японската йена и швейцарският франк - заради положителния баланс на текущите им сметки и на бюджетите.
Кога рефлационната търговия има успех?
Това обикновено се случва, когато икономиките излизат от рецесия. Например през 2009-а, когато растежът започна да се възражда след кризата, своят момент под слънцето получиха фирмите с малка пазарна капитализация и акциите на подценените дружества. Но оттогава рефлационните сделки загубиха тяга, защото равнищата на инфлация и на растеж останаха упорито ниски. Днес обаче двигателите изглеждат доста по-надеждни, благодарение на новия политически пейзаж отвъд Атлантика и разпространението на ваксините срещу COVID-19 и на програмите за приложението им, което вдъхва надежди за скок на индивидуалното потребление след отстъплението на вируса.
От политическа гледна точка победата на Джо Байдън и постигнатите мнозинства на Демократическата партия в двете камари на американския конгрес означават много по-лесно прокарване на планове за по-щедри стимули - някои наблюдатели очакват те да достигнат 1 трлн. щ. долара, от които 600 хил. долара - директна помощ за домакинствата. Зелена светлина ще получат и инфраструктурните проекти на Байдън, както и намеренията му да тласне напред средната класа. След вота икономисти на "Голдмън Сакс груп" прогнозираха 6.4% ръст на БВП на САЩ - по-бърз от предишните им предвиждания за 5.9 процента.
Къде са капаните на рефлационната търговия в сегашната действителност?
Пазарите вече са отчели в цените си края на пандемията. Първите "лястовички" на новата реалност са налице - доходността на десетгодишните американски облигации излезе над 1%, което досега изглеждаше невъзможно, а индексът на инфлационните очаквания надхвърли два процента. За съжаление ръстът на заразените хора и подновените бизнескарантини в много държави могат да забавят връщането към нормален живот и да отложат във времето икономическия подем и ценовия ръст.
