Банкеръ Daily

Коментари

Порция проектозаконов смях

Солидарната отговорност е последната фаза от мерките на държавата при пълния й провал в търсенето на отговорност. Когато безсилието на държавата стане публично достояние, се търси солидарна отговорност. В повечето случаи това е юридическият евфемизъм на нищоправене. Пореден повод за това съждение са подготвените промени в Закона за акцизите и данъчните складове, които незнайно защо ще бъдат промушени в преходните и заключителните разпоредби на Закона за корпоративно и подоходно облагане. В него се създава нов текст, добил вече печалната известност като "солидарния". За да не чоплим трудно преводими на езика на средния кюстендилец членове и алинеи, ще го обясним с пример от битово естество.

Лешников, който произвежда и пакетира ядки, купува от дистрибутори на "Чист ойл" гориво, което използва в процеса на производството. Обърнете внимание - купува горивото за цел, различна от моторно гориво и отопление, за които единствено се дължи акциз - с това гориво той чупи черупките и вади ядките от тях. За да прави това, митницата му е дала статут на освободен от акциз краен потребител. Лешников купува от дистрибутор на "Чист ойл“ гориво в продължение на години. По някое време обаче го халосват с проверка и установяват, че това гориво за чупене на черупките попада в дефиницията на "моторно гориво" и преценяват, че Лешников не е спазил някаква запетайка на закона. И митничарите му искат акциза заедно с лихвата - примерно за пет години назад. Лешников обаче им отговаря, че няма пари и няма собственост - аз съм, вика, ЕООД с 10 лв. капитал.

Държавата не може да си събере парите от него. Греда!

Сега обаче, въоръжена с новия текст (бел. ред. - след гласуването му от парламента) държавата отива в "Чист ойл" да си търси парите, които дължи Лешников. Ама нищо че "Чист ойл" не му е продал и литър, това е ставало през десетки незнайни дистрибутори.

Така безпомощностността на държавата да си събере акциза води до юридическо своеволие. Тя отива в "Чист ойл", защото е голяма фирма - има активи, може да й разпродаде имущество, има обезпечения, дадени като банкова гаранция и й казва: "Плащай!"

Това е правният абсурд, който се гласи за бизнеса, докато държавата се кълне, че прави всичко да подобрява средата на съществуването му. Нещо повече - нарушава се основен принцип на правото: "Без вина няма отговорност!"

И още една недомислена проектопромяна, която води до проектозаконов смях.

Според нея всички акционери на дружеството, което държи данъчен склад, трябва да декларират, че не са извършили нарушения по Закона за акцизите. Сега, за да се получи лиценз за акцизен склад, трябва собствениците, управителите и акционерите му да декларират, че не са извършили тежко или повторно нарушение. Ако става дума за ЕООД със състав от пет човека  - няма проблем. Но ако компанията е публична и се листва на някоя световна фондова борса и поради това има хиляди акционери от цял свят, които се сменят всеки ден, какво правим?

Да потърсим Джо Джоджън от щата Небраска с молба да си извади исканата тапия, а той да ни каже, че от вчера не е акционер на "Чист ойл"  ли? Или да питаме Дън Дрън от Китай и той да ни каже, че такъв документ в щата Гуанг Джоу няма кой да му издаде?

Нещо повече - за да се издаде подобна декларация за чисто минало, едно от условията е да се предостави лиценз на данъчния склад. Тоест попада се в  Параграф 22 - ако не се предоставят декларациите на физическите лица, че са с чисто минало - няма лиценз , а за да се получи лиценз, се изискват декларациите.

Проектозаконов смях!

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във