Банкеръ Weekly

реконтрадезинформация

Плосък данък "с цицина"

"Търговец в храма!", викнаха ГЕРБ-ерските депутати имайки предвид парламентарния храм.

Какъв беше този двоен тулуп  (терминът е от фигурното пързаляне, а не е характеристика на човешка физика) с „данък кмет“ не стана ясно. От къде на къде, след като правителства и общини обсъждат вече втора петилетка колко от данък общ доход, събиран централизирано, да се преотстъпи на местната власт и полето на разговорите винаги е било между 3 и 1% от 10-те, изведнъж  Финансите предложиха формулата да не е 10 минус две, а 10 плюс 2. И след като разбуниха общините, гражданите и експертите, ГЕРБ с лека ръка задраскаха това си предложение като несъстоятелно.

Донякъде вони на стара милиционерска практика. Ето ви го първообраза.

Соц. Мрачен тъп соц. Цената на хляба е по-ниска от тази на житото. Хората по селата масово хранят прасета и кокошки с хляб. Партията бавно узрява за решение.

Пуска се слух, че хлябът от 15 ст. ще поскъпне на 20. Хората роптаят. Една вечер облепват стъклата на хлебарниците с бяла хартия, лепват надписи „Ревизия“. На сутринта радиото съобщава, че хлябът поскъпва с 2 стотинки. Народът отива до фурните и се убеждава, че това е самата истина. "С 5 стотинки щял да ми поскъпва, глупости, знаех си аз, че няма да е с повече от две, нищо и никакво поскъпване", пропагандират агитпроповете.

И народът, вместо да е сърдит на властта, й е благодарен за загрижеността.

Така значи. Крясваш на народа „Бау“, а после му казваш: „Не бой се, бе, шегичка!“

При новия рецидив финансовият министър, който декларираше, че ще пази като зеницата на окото си плоския данък, изведнъж се изметна като букова дъска и предложи данък, който в. „БАНКЕРЪ“ нарекохме „Плосък с цицина“. А после гузно, с две думи, от високо ниво всичко беше оправено. Посланието е: Някакви хора искат да ви направят нещо лошо, но ние, здравите сили, ръководството на ГЕРБ няма да позволим и косъм да падне от главите ви. Обикновено в ролята на „Чичо Том Справедливия“ е премиерът Борисов, но този път явно и на него му писна тази глуповата роля, та шефът на парламентарната група Цветан Цветанов  беше хвърлен на вълците, пардон на репортерките.

Че няма обществен договор по важните, стратегическите проблеми на тази държава, няма. Но няма и елементарно разбирателство и чуваемост (няма по-изродясала дума, родена от политическите речи) между правителството, което е наемник на обществото, и неговата местна власт и представителни организации, които са в ролята на негови работодатели.

Ако трябва да направим някакъв разбор на тази неразбория, първо трябва да кажем, че обявеното и оттеглено предложение няма никаква политическа логика. Да предложиш на кмет да сложи допълнителен данък на гласоподавателите си от догодина месец преди вота си е просто гавра.

Финансова логика има. Един вид Горанов изрече това, което преди две години каза една заместник-министърка на финансите в правителството на Орешарски. „Преговаряме за преотстъпване само за парлама, нищо няма да им дадем на тия прахосници - визирани бяха кметовете.“ После някой излъга общините, че май ще кандисат на 1%, но хардлайнерът Горанов наказа общинския „ламтеж“ с нож в гърба.

Икономическа логика обаче няма. Това би бил феномен, при който работещи в един град, но с регистрация по постоянен адрес в други различни градове, да имат различни удръжки от заплата заради различна общинска добавка върху данъка. Може да се стигне и до ударна смяна на адресната регистрация на хората в общини, които не са въвели допълнителния данък или той е по-нисък от общината, където досега е бил регистриран работещият.   

Какъв беше замисълът? Ако Горанов се бе съгласил да отстъпи  примерно 1% на общините, това значи да търси допълнителни приходи, за да завтъкне новопоявилата се дупка в централния бюджет. А както вече ясно се вижда, положението е „Без Дянков - по Дянковски!“, т.е. пак се настани грубият фискализъм. От бизнес и растеж властта не се интересува, тя гледа само хазната и по-точно дефицита в нея.

И така - политическа и икономическа логика няма, финансова има. Но на мен все повече ми се струва, че такива на пръв поглед детински ходове се правят с дълбокия подтекст да отклонят общественото внимание  от нещо важно и болезнено за хората. Какво ли е това? Ами да предположим - безсмислието и беззащитността на държавата в политиката й срещу бежанците. Оградихме се откъм Турция, но ако потоците се завихрят през Гърция или Сърбия?

Другото страшно, което се случва тези дни, са странните размирици на трибуна „Моци“. „Лудогорецът“ скочи на правителството с искане да премести бремето от поскъпването на тока от плещите на бизнеса върху главите на гражданите. И номерът може и да мине.

На това комунистите му викат контрадезинформация.

А тази случка от седмицата можем  да я наречен реконтрадезинформация.

 

Чавдар Цолов, децентралист

Facebook logo
Бъдете с нас и във