Банкеръ Daily

Коментари

Пак надежди за есента на олигарха

Денят е 5 юни 2012 г. В навечерието на предстоящите избори за главен прокурор тогавашният американски посланик Джеймс Уорлик пътува до Пловдив за среща с тогавашния председател на окръжния съд под тепетата Сотир Цацаров. Срещата остава скрита за медиите, след което се появяват ведри снимки с информация за размяна на любезности и общи приказки за съдебната система.

"В страната има много изключително добри юристи и съдия Цацаров е един от тях. В Пловдив се правят много добри неща и се предприемат мерки за подобряване на съдебната система", коментира Уорлик. Казаното е в контекста на подготовката за създаването на специализираните наказателни прокуратура и съд. После става ясно, че обсъждането на съдебната система включвало и предстоящия избор на новия Висш съдебен съвет. Който пък избира след това Цацаров за главен прокурор, като тогавашният правосъден министър Диана Ковачева не дава изобщо възможност за гласуване на другите две кандидатури, а някои от издигналите ги членове на съвета се отказват от тях в полза на правилния кандидат.  

На практика думите на Уорлик слагат задокеански печат на дадената две години по-рано от редовният участник в американските молитвени закуски Цветан Цветанов оценка на Цацаров. С нея Цветанов адмирира прословутата твърда наказателна политика в пловдивския съдебен район, при която оправдателните присъди са изключение. 

"Давам за пример съдия Цацаров, защото Цацаров е един от може би най-стабилните съдии в България, който е получил най-добрата подкрепа както от министерството, така също от прокуратурата, така също и от обществеността, така също от европейските ни партньори. И го давам само за пример. И да се вземат едни присъди, които се издават някъде другаде, било то в някой друг град, който вие си изберете, и да погледнем за едно и също престъпление какво е получил от единия съд и какво получава от другия съд!", казва Цветанов. 

В навечерието на избора за следващ главен прокурор историята сякаш се повтаря. Цацаров, гласеният за негов приемник Иван Гешев и шефовете на службите летят тайно от медиите до САЩ. После всички се снимат пред американски байраци без... американските домакини. Което поражда полушеговити съмнения, че са били там. Както и спекулации, че Цацаров имал забрана за влизане в страната предвид систематичността и предмета на посещенията му в Турция, Русия, Азербайджан, Казахстан, Дубай.

Сериозните коментари са обаче обичайните - че нашите са получили инструкции срещу кого да обърнат полицейско-прокурорския огън на родна сцена.  Споменават се годишните доклади на Държавния департамент, които редовно маркират България с клеймото на отказа от правораздаване срещу корумпираните по високите властови етажи. Същите проблеми, за които незаменимият ни премиер Бойко Борисов водеше много "конструктивни" разговори с ексшефа на ЦРУ Леон Панета още през 2010 г., а бившият президент Барак Обама насърчаваше българските власти за разправа с "Октопода". 

Всичко може, разбира се, да е доста по-прозаично - като например ортаклъка с Ердоган, русофилските ни залитания или правила за балансиране по оста Москва - Вашингтон. Най-смелите очаквания са обаче болезнено еднозначни - за действия, които поне да пренаредят задкулисните схеми на статуквото, докато видимо разбутват кочината. А практиката показва, че след подобни задгранични оперативки в хода на предизборна кампания действията не се бавят. Въпросът е дали (по израза на един друг съдия) "на всяко прасе му идва Коледата". 

 


 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във