Банкеръ Weekly

Точка на кипене

Не санирайте кражбите!

Програмата за обновяване на панелките е далеч по-порочна от една, макар и грандиозна, корупционна схема

За санирането се изговори много, но точно заради голямото говорене нещата трябва да бъдат обобщавани. Иначе няма как да ги претеглиш. А като ги претеглиш, излизаq че същественото понякога се губи. 

Почти всеки ден вече ни осведомяват за броя на регистрираните сдружения по Националната програма за обновление на многофамилните жилищни сгради. Регионалният министър Лиляна Павлова е готова да прегази всеки, усъмнил се в това невиждано чудо - подобен подарък на поданиците си правят вероятно само петролните шейхове. Там обаче петролът не свършва, а у нас още не сме го открили. И пустиня си нямаме, но мнозина затъват в миражи. 

Цялата работа със санирането почива на две опорни точки. То е хубаво и ще е безплатно. Първата не подлежи на съмнение. Уловката е във втората. Там е Дяволът и той е с много лица. На първо място, трябва да е ясно, че "размахваният" от Павлова и компания 1 млрд. лв. няма да стигне доникъде. Няма да стигнат и 4-5 млрд. лв., споменавани поне в началото като цялостния ресурс, необходим за тази свръхзадача.

Същевременно министърът призна, че санирането щяло да бъде безплатно само през първите две години, едната от които ще отиде за подготовка. И понеже Павлова каза, че работата по един блок ще отнема половин година, а фирмите няма да поемат друг, преди да са довършили ремонта на предишния, твърдим следното: За тези две години, в които санирането ще е безплатно, няма да бъде свършено почти нищо.

Тепърва ще гледаме грозни сцени на тема "Кой превари, той ще натовари". Предложението да се започне с най-старите блокове не се коментира, но пък изтърсиха гордо безумната идея санирането да не зависи от платените сметки към доставчиците на вода, парно и ток. Сдружаваш се, значи, принудително с онези, които те крадат от години, като държавата, която те кара да го правиш, гарантира, че кражбите ще продължат и в обновената среда. 

Същото се отнася за напълно арогантното подминаване на факта, че много собственици на панелни жилища са ги санирали почти изцяло, а други не са пипнали нищо по своите, откакто социалистическата държава им ги построи. Нито бонус за първите, нито плащане от страна на  вторите. А в повечето случаи именно вторите са и основната група крадци на вода, парно и ток. Което явно ги мотивира изведнъж да станат ревностни агитатори в полза на санирането, след като десетилетия наред са минавали през етажната си собственост като през турски гробища.

Всичко това ще свърши зле, защото работещ модел като този в пазарна икономика не може да има. Павлова повтаря като мантра, че ставало въпрос за солидарна схема, но истината е, че  подобна солидарност едва ли има и в Северна Корея. Държава, която се е оттеглила и провалила тотално в икономиката, няма нито финансовата възможност, нито моралното право да прилага такива фараонски схеми. Те са нещо средно между див социализъм и грандиозна измама, които изкривяват пазара, наказват данъкоплатеца и отправят крайно деморализиращи обществени послания. Както повтаря една позната на всеки, предприел саниращ ремонт на жилището си: "Абе, вие луди ли сте да хвърляте пари - държавата да си оправи всичко!"

И тя може да го направи (включително с бюджетни средства), но не по този бакалски начин. А въз основа на един категоричен принцип - частичното самоучастие. Не както предлагат от БСП, да плащат само собствениците с по-високи доходи. А да плащат най-много тези, на чиито жилища санирането ще донесе най-голяма добавена стойност. Това става с възможност за нисколихвени кредити, разсрочени приемливо в годините. Този ред обаче трябва да бъде въведен със закон (със съответните обезпечения), за да няма мърдане. В противен случай актуалният лозунг на местните избори ще е: "Лентяи, крадци и мърлячи, гласувайте за ГЕРБ!"

Facebook logo
Бъдете с нас и във