Банкеръ Daily

Коментари

Навсякъде едно и също

Президентът Румен Радев и генералният секретар на "Репортери без граници" Кристоф Делоар обсъдиха състоянието на медийната среда в България. Държавният глава казал, че 111-ото ни място в индекса за свободата на словото е "тревожно" и че основната причина била липсата на всеобхватен медиен закон, който да задава стандарти и да регулира дейността на всички медии. И че финансирането е ключов въпрос за гарантирането на свободата и плурализма в медиите, поради което са необходими ясни критерии за достъп до европейско финансиране и справедливото им разпределение. 

Делоар пък изразил загриженост, че в последните 13 години в България се наблюдава устойчива тенденция на влошаване на свободата на словото. Липсват ефективни резултати в разследването на нападения и заплахи срещу български разследващи журналисти, няма адекватно законодателство като гаранция за независимостта на редакционната политика от политически и икономически зависимости. 

Така е. Де го обаче премиерът Бойко Борисов да викне гръмовно, че при при тези резултати държавата прекратява отношенията си с ръководството на всички зависими медии?! Както направи по отношение на футболния съюз след резила на националите срещу Англия. Футболът да не е по-важен от медиите за едно общество, че такава разлика в реакциите?! Е, има и прилика - и в двата случая твърдим, че "не се месим". Само че тези 13 години на трайни и видими резултати при чие управление се случват?!

Ако има индекс за чувството на срам у властта, ще сме още по-назад. При такива управници нито футболистите, нито журналистите вече се срамуват. Всеки се спасява поединично, ако не може да се вмести в груповия модел на задкулисни зависимости. Ето в Съюза на българските журналисти (СБЖ) са се изпокарали ха кой да води бащина дружина. Мандатът на сегашното ръководство изтекъл преди повече от половин година, но отказва да насрочи избори за ново. И както се вижда  от писма на недоволните - става дума за пари. 

Наследената от соца база на съюза не се използва от журналистите, а ръководството му  я отдава под наем при неясни условия. Имало вече напълно реална перспектива  имотите да бъдат загубени "в битката с огромните апетити, демонстрирани към тях". Същата мъгла обхващала и разходването на средствата. През последните години СБЖ нямал сериозни успехи в защита на професията, в резултат на което губел все повече обществения си авторитет. 

Е, така е - който слушка, папка. А покрай слугинажа може и да покрадва. Навсякъде едно и също...

Facebook logo
Бъдете с нас и във