Банкеръ Weekly

Коментари

Малки премеждия по зелената пътека

Иначе съм младолик, но понеже прехвърлих 65 години, прецених че - искам, не искам - ще трябва да спазвам заповедта на здравния министър за зелената пътека. Опазвайки, както моя живот и моето здраве, така и "същите" на колегите ми от третата възраст.

Мнозина коментират, че това била единствената ефикасна грижа за здравето, след като здравната система изпаднала в будна кома. Те размишлявали над този въпрос докато обикаляли аптеките, за да си купят необходимите им лекарства. Лекарства обаче нямало и затова те "традиционно" си пазарували джинджифил. На килограми и превантивно - срещу коронавирус, срещу грип...

Не споделям подобно черногледо мнение. Грижи се проявяват във всеки един миг. Да започнем от личния ми лекар. Той е на разположение във всяка минута, отзивчив и винаги със слушала в ръка. И няма как да е другояче, защото е с мобилен телефон. Както се шегуват някои - откакто измислиха мобилните телефони, жените са си все вкъщи, а мъжете - все по работни срещи. Да се чуди човек откъде идват разводите?!

Проблемите с джипито са два: единият е, че антибиотиците, които той ме притиска да си купя, са отречени от редица известни инфекционисти като безсмислени при вируси. Но джипито ми ги предписва, защото ме познава добре, макар напоследък повече телефонно, защото го е страх от коронавирус.

Вторият проблем, произтичащ от първия, е че поради липсата на приложение за мобилните телефони, с които да си плащам джипи таксата от 3 лева, откакто върлува пандемията съм му задлъжнял с много. Но реших да не го мисля, тъй като държавата проявява грижи към него и колегите му, раздавайки им по 1000 лева месечно, защото са на първа линия. Като мине короната, ще се оправим.

Въобще, трябва да гледаме позитивно на нещата. При мен това не е проблем, особено откакто ми откриха лек стадий на Алцхаймер. Всеки ден ми носи изненади, запознавам се нови хора, въпреки социалната дистанция. Дори съпругата ми от време на време ми изглежда някак различна, друга.

Притеснявам се единствено от това, че забравих кога са часовете на зелената пътека за пазаруване. Здравният министър веднъж заповяда да се пазарува сутрин, после премести пътеката следобед, отделно часовете за аптеките за други, въобще - настъпи пълен хаос в главата ми.

И не знам коя зелена пътека да хвана. Бях си ги записал в едно тефтерче, за да не забравям, но забравих къде съм го сложил.

Тази сутрин реших да стана по-рано, да съм готов, ако уцеля правилните часове. Станах и потеглих към супера. Навън мъгла, хлъзгаво, сложих си маската, както изискват разпоредбите, но понеже ми се замъгляват очилата от нея, се спънах в бордюра и паднах.

Изглежда съм счупил крак, защото с много мъка се добрах до нас. Обадих се на 112, ама ме отрязаха - имали далеч по-спешни случаи със заразени. Звъннах в "Пирогов" - същата работа: травматологията била станала COVID-отделение за инфектирани лекари и затова трябвало да се обадя в някоя частна болница. Обадих се тук-там, оферираха ми 50 лева за услугата и се отказах. Ако бях взел пенсията, сигурно щях да ги извадя, но до заветната дата има още десетина дни...

И ето ме вкъщи. Най-накрая открих тефтерчето, ама късно. Лежа си и почвам да вярвам, че действително счупеното носи щастие. Все пак не съм се заразил с коронавирус, нали?

Facebook logo
Бъдете с нас и във