Банкеръ Daily

Коментари

Конституционният съд отмени абсолютната давност

Конституционният съд (КС) възстанови правото на кредиторите да съберат лошите си дългове през следващите 10 години. Делото за абсолютната погасителна давност бе образувано по искане на Висшия адвокатски съвет. С него беше оспорена въведената в средата на 2020 г. разпоредба в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) относно началните моменти на прилагането на новия правен институт. Решението на депутатите от 44-ото Народно събрание, предвиждащо нововъведената абсолютна давност да се прилага със задна дата за заварените случаи, масово бе определено като "брутално популистко", защото влизането на разпоредбата в сила автоматично отписваше несъбрани дългове за милиарди.

Съгласно атакуваната от висшия орган на адвокатурата разпоредба, 10-годишната абсолютна давност започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. При висящо изпълнително производство давността започва да тече от първото действие по изпълнението, а когато такова не е образувано - от деня на влизането в сила на акта, с който е признато вземането. Така хиляди "лоши" длъжници просто трябваше да изчакат началото на юни, за когато беше отложено влизането на промените в сила, и да се разделят с това свое качество.  

В мотивите си КС се позовава на своята практика в защита на принципа на правовата държава, който изисква правила за ясни, разбираеми и непротиворечиви задължения в правната уредба. С атакуваната разпоредба обаче са въведени три момента, от които започва да тече давността за заварените случаи, но не са обхванати всички  законови хипотези за началото и прекъсването на погасителната давност. Липсата на единен момент за началото й създава неяснота, липса на предвидимост и нестабилност в правния ред, а ретроактивното й действие нарушава изискването за материалната справедливост и защита на частната собственост.

КС напомня, че хипотезите, в които е допустимо принудително накърняване на правото на собственост, са ограничени.

"Правото на лицата, които са се поставили в ролята на длъжник чрез обедняването на други лица, техни кредитори, да бъдат забравени, да спрат да са „вечен длъжник“ не е конституционно право. С тази правна норма се погасява възможността за принудително събиране от всички кредитори, независимо дали са такива на добросъвестен или недобросъвестен длъжник. Така държавата не осигурява правна закрила на вземане на един кредитор, който е предприел мерки, за да потърси защита срещу действия на длъжника, насочени към неговото увреждане", се казва още в решението. 

Казано в прав текст и на по-обикновен български език, въвеждането на атакуваната разпоредба не е насочено към легитимна цел от конституционен порядък.

Нарушени в случая са и принципите на равенството пред закона и равнопоставеност при упражняване на стопанска дейност: оспорената разпоредба третира неравно и с обратна сила длъжниците физически лица и останалите длъжници, които не се ползват от привилегията на абсолютната давност.

За сметка на коректните платци, в по-добра позиция са поставени онези длъжници, които са теглили кредити с ясното съзнание, че няма да ги връщат. И затова умишлено са протакали принудителното събиране на дълговете им.

Никой не би следвало да черпи права от неправомерното си поведение, категорични са конституционните съдии.

Facebook logo
Бъдете с нас и във