Банкеръ Weekly

Коментари

Коледни и други чудеса

Вярата ми, че по Коледа стават чудеса, през последните години се позагуби. Една от причините е, че е изморително да чакаш цели дванадесет месеца, за да ти се случи нещо по-така. Освен това коледните празници по календар са три дни и в края им, щеш не щеш, се сещаш за българската поговорка, че у нас всяко чудо трае точно толкова. После всичко започва постарому...

В края на 2014-а обаче ми се случи едно-друго и вярата ми в коледните чудеса се възвърна. Най-напред неизвестен магесник успя някак да бръкне в сакото ми, оставено на закачалката в кварталната бръснарница, която е три на три метра и току под носа ми да ми отмъкне портфейла с всички документи, дебитни и кредитни карти и стотина лева кеш. Суетното желание да изглеждам добре по празници ми струваше около 300 лева, след като се  изръсих  и за такса за бързо издаване на лична карта, и за още една  - за шофьорска книжка. Перспективата да прекарам новогодишните тържества в търсене на отговор на въпроса кой съм аз, ме подтикна към действия, които са на ръба на търговията с влияние. Срам не срам, звъннах един телефон и машината ме пое. Най-напред светкавично ми обявиха личната карта за невалидна, защото в противен случай можеш да осъмна като собственик на фирма с лоши кредити. После в Четвърто РПУ бързо ми взеха показания и образуваха преписка. Денят преди Коледа пак прекарах в същото управление в очакване да ми издадат свидетелство за откраднатите документи. Дознателите там направиха същинско чудо, като между десетките разпити и търчане по задачи действително успяха да ми го издадат. Това ми струваше три часа, през което време неволно чух десетки вълнуващи истории в чакалнята. Когато тълпата оредя, нямаше как да откажа на двама оперативни служители да стана поемно лице. Всъщност молбата им донякъде бе протоколна, защото от Закона за МВР знам, че при отказ за съдействие на органите ме грози наказание. Така или иначе, докато отблизо се запознавах с функциите на поемното лице, минутите отлетяха неусетно и най-сетне се сдобих с желаното свидетелство.

Буквално преди Новата година ми звъннаха и от КАТ, за да ме предупредят, че няма да ми издадат книжка заради неплатен фиш от 2012 година. Нахъсах се да ги съдя, тъй като си бях платил за бърза процедура и на следващия ден отидох да се разправям. Там обаче съдбата ме срещна с инспектор Славчев от гише №31, който като с магическа пръчка изтри черните ми помисли. Без да съм молил някого за съдействие и без да познавам инспектора, той придвижи документите ми като факир и след  час  държах в ръцете си новата си шофьорска книжка. И ето ме сега, с нови документи и с нова вяра, че по Коледа наистина стават чудеса. А ако намерят и онзи крадец от бръснарското салонче, със сигурност ще повярвам, че чудесата се случват и целогодишно...

 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във