Банкеръ Daily

Коментари

Кармичната обреченост на българския избор

В последните дни подобни размисли са провокирани от две събития по света и у нас – едното бе кончината на съпруга на кралица Елизабет Втора, принц Филип, а второто- избирането на новия 45-и парламент у нас

Ако нашенските монархисти искаха да проследят в детайли всичко случващо се около траурната церемония по погребението на принц Филип, то те имаха избор.

Една от възможностите бе да гледат съботния сутрешен блок на една от българските частни национални телевизии, където водещата предложи онлайн включване на Колин Кембъл от Лондон, представена като кралски биограф.

Любопитно е, че достоверността на творчеството й бе защитена от Евгени Минчев фон Бул, лорд на Итън, рицар на Ордена на ротисьорите. Паркетният лъв разкри, че лично е присъствал в замъка на Кембъл на написването на биографията на кралското семейство. И така усещането на зрителите, че книгата на Кембъл отразява цялата истина, сякаш придоби плътност.

Позабравен факт е, че самата авторка през 2013 г. е била специален гост на Шестия Руски бал в София, организиран от лорд Минчев.

Една вметка за онези, които не знаят: Орденът на ротисьорите е организация на почитателите на качествените напитки и добрата храна, със седалище в Париж, чийто оригинален герб се състои от две кръстосани се шишчета и четири иглички, заобиколени от пламъци на огнище, върху щит.

Българските монархисти имаха и друга възможност- да пият направо от извора, включвайки BBC, чиято основна тема в събота беше именно церемонията в Уиндзор, с пряко предаване и коментари. Водещите в BBC пък бяха дали думата на Анжела Левин и Уесли Кер, представени съответно като кралски биограф и кралски коментатор.

Изглежда в Лондон всеки, който напише книга за семейството на кралица Елизабет Втора, се определя като кралски биограф. Сред най-спряганите са Андрю Мортън, Ингрид Сиуърд, главен редактор на списание „Majesty Magazin“ /естествено!/, биографът на кралицата Кейт Уилямс, Робърт Лейси, Сали Смит, Тина Браун, Омид Скобие, Каролинд Дюранд...Ако сме пропуснали някой от многобройните автори на кралски животописи заради републиканското ни невежество, най- смирено молим за извинение.  

Но да оставим на мира Острова. Нашенската полуостровитянска действителност ни дава достатъчно причини за главоболие.

В сравнение с кралските, биографите на българския преход, който се родее с монархията от Острова само със своето дълголетие, имат далеч по-тежка задача. Те се лутат измежду всички политически субекти от началото на прехода, та досега, за да дадат превес на тази или онази претенция за истинност.

Това в голяма степен зависи от ПР-а, а не от самия субект. Тоест всичко е в ръцете на някой като Минчев  /в смисъл друг, но може да бъде и различен/ - носител на ордена на жартиерата, почитател на качествените напитки и доброто хранене, титулован лорд срещу закупен метър земя в Итън, или каквото там дойде...

Да се върнем към началото на този размисъл. Въпросът не е кой кралски биограф се изказва или какъв е ПР-а на политическите субекти. Питането е дали претенцията им като последна инстанция  на истината има някакво съдържание и в крайна сметка може ли да им се има вяра...

Монархията е над тези неща, тя ще векува.

Шокираща обаче е аналогията с нашенския преход – той се оказва по-жизнен от всички досегашни етапи и периоди в обществено-политическото ни развитие и сякаш е вечен.

И се оказва се, че обикновените хора, които в търсене на истината се заблуждават, че имат избор, все са губещи. Каква кармична обреченост!

Тъжен факт, на фона на поредния сбор народни представители, под мотото "Съединението прави силата". 

Facebook logo
Бъдете с нас и във