Банкеръ Daily

Коментари

Франкфурт се сбогува официално с Драги

От 1 ноември нов кормчия поема управлението на Европейската централна банка.  Това, както вече е известно, е французойката Кристин Лагард, която  заменя на поста  италианския си колега Марио Драги. Самата Лагард се оттегли от позицията си на управляващ мениджър на МВФ, за да поеме новата си управленска роля и отстъпи това място на българката Кристалина Георгиева. Тя  вече направи първите си стъпки начело на международния кредитор.

Рокадите са все между представители на по-южната част на  Европа, макар че Франция е по-скоро мост между регионите или поне се опитва да бъде такъв.

Франкфурт организира официално изпращане на Драги на 28 октомври. В речта си на сбогуване италианецът откри символична връзка между 20-годишния юбилей на еврото и края на осемгодишния му мандат начело на ЕЦБ. И не пропусна да отбележи постиженията на общността за краткия период на съществуването си - 11 милиона нови работни места и най-високото равнище на обществено доверие в единната европейска валута.

Драги обаче откри и повод по-скоро за размисъл в годишнината, отколкото за празнуване, както и за внимателен прочит на уроците и на натрупания опит. И отличи три групи за огромния им принос за успешно осъществения му мандат. Първата - персоналът на ЕЦБ и на националните централни банки под нейното ръководство. Втората - колегите му от изпълнителния борд и от управителния съвет - предишни и сегашни. Третата - европейските лидери, чиято подкрепа винаги е чувствал, като назова поименно Еманюел Макрон, Ангела Меркел и Серджо Матарела. Накрая Драги се обърна и към Кристин Лагард, за да изрази безрезервната си увереност, че тя ще е изключителен ръководител на ЕЦБ.

Ако погледнем към Италия, финалът на мандата на нейния гражданин  Драги напомня мистериозно на началото му: страна на ръба на икономически хаос, инвеститори оспорващи възможността й да обслужва планината от обществени задължения, и висящият риск да се откаже от еврото.

Всъщност, родината винаги е докарвала главоболия на Драги. И това не се дължи само  на факта, че след Гърция единствено Италия се справя най-зле от всички членове на еврозоната. БВП на човек от населението е паднал с повече от 10% от 2011-а насам, безработицата "се е залепила" в близост до 10%, а банковата й система още не е успяла да се реформира и възстанови, въпреки многобройните държавни парични инжекции на ръба на закона. Не е преодоляно и политическото, и социално разделение. За степента на нестабилност просто трябва да се погледне и "приносът"  на  дългия списък от премиери: Силвио Берлускони, Марио Монти, Енрико Лета, Матео Ренци, Паоло Джентилони, Джузепе Конте; и на финансови министри: Джулио Тремонти, Марио Монти, Виторио Грили, Фабрицио Сакомани, Пиер Карло Падоан, Джовани Триа и Роберто Галтиери, представлявали държавата в Брюксел и на международната сцена по време на мандата на Драги. Да не говорим за периодичния гняв и обвинения на обикновените италианци срещу еврото, което обвиняват за строгите мерки за въздържание, обещаните реформи и намаляващия стандарт на живота.

От висотата на офиса си в централата на ЕЦБ във Франкфурт Драги наблюдаваше тези люшкания с учтив интерес, но без да се намесва. Просто защото по време на управлението си трябваше да се съобразява непрекъснато с насажданите от германците стереотипи за щедро харчещите южняци, които създават инфлация и обвързват политиките на централната банка с необходимостта да помагат на държави като Италия. На въпросите за паспорта му с презумцията, че той го прави негоден за длъжността, Драги понякога отговаряше с хумор, но в повечето случаи - със завоалирана антипатия. Защото, според него, "клишетата на миналото трябва да бъдат загърбени в името на общото европейско бъдеще".

Италианецът твърди, че обвиненията на германския "Шпигел" от  2013-а, че е поставен да помага на безотговорните нации от "Средиземноморския клуб", не са го засегнали. Година по-късно обаче на въпрос на друг германски седмичник - "Цайт" - "дали се е обидил от обвиненията, че е агент на южните държави", Драги отговори с краткото: "Да". И добави, че "не приема етикети, но представя факти". 

Положението му в Италия изобщо не беше по-розово. Един от прякорите, който "си изпроси" в първите дни като шеф на ЕЦБ беше "американецът", заради многото години работа и обучение в САЩ. На Драги приляга и определението, което дава Тереза Мей на държавните чиновници по света - "ничии граждани", независимо от силните му корени в родината - семейство в Милано, чести посещения в родния му град Рим, селска къща в Умбрия и малък имот за почивка в Лавинио. Много често са обвинявали Драги, че е "аномален италианец" и дори "анти-италианец" заради космополитния му начин на живот, връзки с елита, тайнствения свят на големите финанси и склонността на сънародниците му към конспиративни теории. Носели са се и слухове за ролята му на "таен режисьор" (или кукловод) на италианската политика и за възможностите и желанието му да използва финансовата мощ на ЕЦБ, за да направлява тайно съдбата на Италия.

Често, когато посещава семейството си в Милано или родния си дом в Рим, без неизбежния в чужбина кордон от гардове, Драги обичал да пазарува и да говори със случайни минувачи, които го спират на улицата. При една от тези срещи през 2013-а млад мъж го приближил и му обяснил, че е принуден да работи на две места, за да се издържа, след което му задал един прост въпрос: "Защо не можете да печатате пари, така че да има достатъчно за всички да преживяват?" Обяснението е сложно и доста неподходящо за дилетанти. Но пък Драги завинаги е запомнил една саркастична забележка на германския икономист Руди Дорнбуш - един от професорите му по време на обучението му в Масачузетския технологичен институт през 70-е години на миналия век: "Сложните въпроси имат лесни, погрешни отговори". А на популистите и националистите напомня, че "независимостта не трябва да се бърка със суверенитета".

Facebook logo
Бъдете с нас и във