Банкеръ Weekly

Коментари

Фините прахови частици на Божков

Немалка част от замърсяването на общественото пространство с фини прахови частици се дължи на търкането на талончета на късмета. Отделяният при този процес сребристо-сив прах не само пълни джобовете на отбрани хора, но и води до пълен мозъчен разпад на българското население.

Лесно обясними български мистерии с финикийски знаци извират отвсякъде. Появи се дори пример за държавен протекционизъм над един човек. За срам на разследващата журналистика с огромно закъснение и съвсем наскоро стана известно, че поради "законова ваканция" през 2014-а година "Национална лотария" и "Лотария България" на Васил Божков са спестили 30 млн. лв. данъци. Пропускът е поправен за следващата 2015-а , но протекционизмът над "родния" хазарт продължава и до ден днешен. Световни хазартни гиганти, които биха донесли десетки милиони на хазната, не се допускат до лиценз. И никой не се чувства длъжен да обяснява защо.

Късопаметни сме и не внимаваме в картинката. Но може би някои си спомнят, че през 2013 г. беше ремонтиран Законът за хазарта и от началото на 2014-а се промени начинът на облагане на хазартните игри: специфичен за дейността данък - 15% върху оборота за наземните оператори и 20% такса върху разликата между получени залози и изплатени печалби за онлайн организаторите. Поправките обаче "пропуснаха" бинго залите, организаторите на томболи и лотарийни игри. Впоследствие депутатите определиха действията си като "недоглеждане", но дълго време не направиха нищо.

Чак на 13 ноември 2014-а сконфузената бюджетна комисия на парламента разгледа "един пропуск" - а именно, че томболите и лотариите не се облагат като останалия хазарт. (Промяната беше предложена от социалиста Георги Кадиев още през март по време на правителството на Орешарски и претоплена в новия парламент вече при "Борисов-2".)

По същество предложеният от Кадиев проект не предвиждаше промяна в начина на облагане на онлайн хазарта и на физическия бизнес със залагания. Но с него лотарийните игри щяха да бъдат изрично вкарани в закона - в частта, в която се описва как точно да се облага оборотът им.

Седем месеца след като промените бяха внесени в стария парламент, а впоследствие и в новия, от финансовото министерство се оказаха без становище по темата. Затова и първоначално депутатите от мнозинството отхвърлиха предложението на Кадиев.

"Пропускът" все пак беше поправен от кабинета "Борисов 2", макар и с нежелание. На 5 декември 2014-а поправката бе гласувана на второ четене, само че заслугата беше на нов вносител - депутатката от ГЕРБ и шеф на бюджетна комисия в парламента Менда Стоянова.

Нека погледнем на нещата от сегашна гледна точка и да измерим в приходи депутатската немарливост.

Справка на Държавната комисия по хазарта показва, че през 2015-а са събрани данъци от моментна лотария на стойност 37 млн. лв., докато година по-рано в тази графа няма и стотинка приход. Осигурената от депутатите едногодишна данъчна ваканция през 2014-а е ощетила бюджета с над 30 млн. лева. Сметката е на база на ставката от 15%, която вече се дължи, и на оценките, че размерът на този бизнес през пропуснатата година е бил около 200 млн. лева.

Когато Кадиев внасяше поправката, смяташе, че от данъчните приходи от лотариите в бюджета ще влязат допълнително около 5 млн. лева. Бил е краен песимист.

За разцъфтяването на бизнеса на двете частни лотарийни компании с бездействието си са помогнали и двама премиери - Орешарски и Бойко Борисов. При последния бе разрешено този тип хазарт да се продава навсякъде и оборотът му да достигне стотици милиони левове.

От данните на комисията по хазарта се вижда, че общите данъчни приходи, които тя събира, са скочили с 56% до 94 млн. лв. през 2015-а. Ако обаче от тях се извадят споменатите 37 млн. от моментните лотарии, е имало общ спад от 4 процента.

Facebook logo
Бъдете с нас и във