Банкеръ Daily

Коментари

ЕЦБ следи изкъсо доходността на облигациите

Председателят на Европейската централна банка - Кристин Лагард, увери, че институцията "следи внимателно" пазара на правителствени дългови книжа. Което се възприема като сигнал, че може да се намеси, за да предотврати растящата им доходност, затрудняваща възстановяването на стопанството на еврозоната от пандемията. 

Годишната възвръщаемост на облигациите в световен мащаб расте в резултат на залозите на инвеститорите, че масовите имунизации ще позволят на правителствата да прекратят рестрикциите срещу коронавируса. Това би довело до скок на личното потребление, което и без това е насърчено щедро от фискалните стимули - предпоставка за подем на инфлацията. 

Въпреки че възходящата тенденция е белег за оптимизъм във възстановяването, тя може да задуши подема като повиши разходите за финансиране на огромните задължения на държавния и на частния сектор, натрупани по време на пандемията. ЕЦБ обеща нееднократно да поддържа благоприятни финансови условия до отминаването на кризата.  

"Доходността на държавните облигации е изключително важна", заяви Лагард пред Европейския парламент на 22 февруари. Защото "банките ги използват като ориентир, когато определят цената на заемите, отпускани на домакинства и на фирми". 

Доходността на европейския дълг се понижи след коментарите на Лагард. Германските 30-годишни облигации загубиха шест пункта и приключиха търговията си на 22 февруари с годишна възвръщаемост от 0.15 процента. Още на следващия ден обаче котировките се върнаха на 0.20% и приключиха на стойност 0.19 процента. В началото на годината 30-годишният германски държавен дълг се разменяше при минус 0.20% доходност. 

По повод на обрата главният икономист на "Уникредит" - Ерик Нилсен, отбеляза, че

по-високата доходност на дългосрочните книжа крие по-висок риск за ЕЦБ от силното евро.

И ако тя продължи нагоре и през идните седмици, европейските централни банкери няма да имат друг избор освен да увеличат количеството книжа, които купуват по извънредната си пандемична програма PEPP, за да спрат това нежелателно затягане на паричната политика. Според Нилсен ще е учудващо, ако не се появят предупредителни словесни "изстрели" от ключови членове в близките дни. 

Кристин Лагард изглежда е започнала да се подготвя за атака, доколкото ЕЦБ вече увеличава постепенно обема на "напазаруваните" облигации. Институцията е купила книжа за 17.2 млрд. евро по РЕРР през миналата седмица - най-много от периода 11-15 януари. Същевременно Лагард призова фискалната политика да продължи да играе роля в подкрепа на икономиката. 

Така наречената рефлационна търговия на инвеститорите качва доходността на държавния дълг по целия свят. 

Американските равнища също вървят нагоре в очакване на повече фискални стимули. Засега обаче Федералният резерв не проявява желание да се намеси, като отдава явлението на оптимизма си във възстановяването.

Намаляващият брой заразени и масовата имунизация "предлагат надежда за връщане към по-нормални условия до края на годината", каза на 23 февруари председателят на Федералния резерв - Джеръм Паул, на членовете на сенатската банкова комисия. Изявлението му се оценява от анализатори като едно от най-оптимистичните от началото на пандемията през миналата пролет. Все пак Пауъл предупреди, че бъдещето е "твърде несигурно" и възстановяването "остава неравномерно". И обеща щатските централни банкери да продължат да стимулират търсенето в обозримо бъдеще, защото упорито ниската инфлация е по-голяма заплаха от устойчивото й ускоряване. 

По оценка на експерти, тазгодишният старт на глобалния пазар на облигации е най-слаб от 2015-а.

Индексът Bloomberg Barclays Multiverse, който следи дълг на обща стойност 70 трлн. щ. долара, е загубил 1.9% от пазарната си оценка от края на 2020-та като обща доходност, отчитаща ценовите промени и лихвените плащания. Ако тази тенденция се запази, това би било най-слабото тримесечие на книжата от средата на 2018-та и най-резкият тримесечен срив за индекса за последните шест години. Обратът започна още през януари след изборната победа на Демократическата партия в САЩ, която повиши вероятността от по-силен пакет от фискални стимули за преодоляване на пораженията от пандемията от COVID-19.

Масовите продажби на дългови книжа обаче се засилиха през последните седмици. Основните мишени на търговците са най-сигурните и с най-ниска доходност правителствени облигации, които са и най-уязвими на силен инфлационен натиск, който подяжда лихвените плащания и възвръщаемостта. Дългосрочните щатски дългови книжа са загубили над 9% на база на общия доход от началото на годината, показва индексът на Bloomberg Barclays за тези инструменти. Доходността на десетгодишните щатски облигации скочи от 0.9% в началото на 2021-а до почти 1.4% на 23 февруари (най-високата стойност отпреди началото на пандемията) и приключиха търговията си на 1.36 процента. Австралийските книжа с аналогична срочност вече надхвърлиха предпандемичните си равнища, годишната възвръщаемост на японския десетгодишен дълг се изкачи над 0.1% за първи път от 2018-та, а на британския е напът да отчете най-високия си тримесечен ръст от 2013-а. 

Анализаторите предупреждават, че в исторически план ниската доходност на държавните облигации винаги е била ключов двигател за широкообхватен и драматичен подем на финансовите пазари, което се наблюдава от март 2020-а. Това означава, че при обръщане на тренда ще последва борсов спад, признаците за който вече са налице.

Индексът FTSE All-World е с 2.5% под върховата си оценка на 16 февруари, а високотехнологичният NASDAQ-100 е с над 6% по-евтин от максималната си стойност през миналата седмица.

Все пак, драстични сривове не се очакват заради готовността на централните банки да продължат щедрата си парична политика дори и след ускоряване на инфлацията. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във